Колийн Маккълоу - Сага за Австралия

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Сага за Австралия» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2001, Издательство: Бард, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сага за Австралия: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сага за Австралия»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Короната…
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Колийн Маккълоу е успяла да сътвори богата на исторически факти и вълнуващи характери творба, което прави от „Сага за Австралия“ истинска модерна класика.

Сага за Австралия — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сага за Австралия», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ричард и Пег смятаха да сторят същото, ала на село така и не се появи кравешка сипаница. Момиченцето, което още не бе навършило и четири години, внезапно вдигна страшна температура, започна да стене и да се гърчи, да повтаря трескаво, че иска тате. Повикаха братовчеда Джеймс — аптекаря (Морганови знаеха, че мнозина, наричащи се лекари, не могат да му стъпят и на малкия пръст и той разбира много повече от тях), човекът дойде, но рече умърлушен:

— Детето ще прескочи трапа, ако, щом избият петната, температурата спадне. Няма лек, който да промени волята Божия. Дръжте го на топло, не бива да настива.

Ричард се опитваше да помага, доколкото може и седеше часове наред край люлката, която бе пригодил така, че да не скърца. На четвъртия ден, след като детето вдигна температура, избиха и петната: морави кръгове с нещо като оловно връхче по средата. Появиха се главно по личицето, по ръцете от лакътя надолу и по краката под коленете. Бяха грозна, ужасяваща гледка. Ричард говореше на дъщеричката си, опитваше се как ли не да я поуспокои, държеше я за пламналите ръчички, докато Пег и Маг й сменяха долните дрешки и й миеха дупето, сбръчкано и сухо като на грохнала старица. Температурата обаче не спадна, накрая мехурчетата взеха да се пукат и детето започна да крее и да гасне като свещица.

Братовчедът Джеймс — свещенослужителят, не можеше глава да вдигне от погребения. Ала Морганови все пак му бяха роднини, имаха предимство и въпреки заетостта си той погреба тригодишната Мери Морган с всички почести, полагащи й се според англиканската църква. Останала без капчица сили, Пег, на която вече й предстоеше да ражда, се отпусна в обятията на леля си, която й бе и свекърва, а Ричард се отдалечи и както стоеше сам, се разрида безутешно — не позволяваше никой да се доближи до него. Баща му, който също беше губил деца — кой ли всъщност не е губил? — се почувства унизен от този порой от мъка, каквато според него не прилягаше на мъж. Ричард пет пари не даваше какво е мнението на баща му. Всъщност Дик така и не го разбра. Милата му Мери се беше споминала, Ричард предпочиташе той да е отишъл в гроба вместо нея, а не да живее без ненагледното си момиченце в тоя жесток свят. Бог не беше добър и милостив. Бог беше чудовище, още по-зло и от дявола, който поне не се правеше на благодетелен.

Дик и Маг Морган бяха единодушни в мнението си, че е прекрасно, дето на Пег й предстои да роди второ дете. Само това щеше да изтръгне Ричард от мъката.

— Ами ако се озлоби срещу детето? — притесняваше се Маг.

— Не бой се, Ричард е душа човек, сърце няма да му даде да намрази детето — отсече мъжът й.

И се оказа прав. Ричард Морган повторно бе плиснат от океан от любов, макар че вече имаше представа колко дълбок е той. Знаеше колко непостижими са дълбините му, колко силни — бурите, колко безкрайни — пределите. Зарече се с това дете да се научи да плава безопасно и да не се пилее в излишни борби. Решение, траяло ден до пладне, до мига, когато зърна личицето на сина си и нежните му мънички ръчици и долови как бие сърчицето на това крехко създание, току-що появило на тъжния бял свят. Кръв от неговата кръв, плът от неговата плът.

Смяташе се за нередно жената да кръщава децата си. Тази задача се падна на Ричард.

— Кръстете го Ричард — предложи Дик. — Както си е по традиция.

— Не, няма да го кръстя така. Вече имаме един Дик и един Ричард, как ще му викаме — Дикън, Рич?

— Защо да не е Луис? — подметна уж между другото Пег.

— Пак католишко име! — ревна Дик. — При това французко!

— Ще го кръстя Уилям Хенри — отсече Ричард.

— Бил, като чичо си! — зарадва се баща му.

— Не, тате, никакъв Бил. Никакъв Уил. Никакъв Уил, Били и дори Уилям. Момчето ще се казва Уилям Хенри, всички ще го наричат така и по никакъв друг начин — натърти Ричард толкова категорично, че спорът начаса приключи.

Честно казано, целият род остана много доволен от решението му. Така де, човек, известен на всички само като Уилям Хенри, е орисан да се прочуе и да стане велик.

Ричард сподели тази присъда с господин Джеймс Тисълтуейт, когато му показа новородения си син.

— Бре, бре, бре — прихна той. — Точно като лорд Клер. Започна нашият като нищо и никакъв даскал, ожени се за три трътлести дърти вдовици, грозни като самата смърт, затова пък баснословно богати, и за свой късмет на бърза ръка ги прати на оня свят, а после — хоп! — стана член на Парламента от Бристъл и се запозна не с друг, а с принца на Уелс. Ей така се издигна нашият Робърт Нюджънт. И понеже не си знаеше парите, ги даваше с лека ръка на оня никаквец, нашия престолонаследник. Без да му прибира лихви, без да си иска и главницата, докато накрая и кралят нямаше как да се прави, че не знае за дълга. Така нашият Робърт Нюджънт, момче от народа, стана виконт Клер, сега една от улиците в Бристъл дори носи неговото име. Някой прекрасен ден ще осъмне и граф, така да знаеш. Според информаторите ми в Лондон той продължавал със страшна сила да отпуска заеми на принца. Няма как да не признаеш, драги ми Ричард, че нашето даскалче добре се оправя в живота.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сага за Австралия»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сага за Австралия» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сага за Австралия»

Обсуждение, отзывы о книге «Сага за Австралия» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x