Колин Фалконър - Харем

Стремежът към тайнственост личеше във фонтаните, изрязани в стените. От златните чучури в мраморните урни се лееше парфюмирана вода, а към стените бяха издадени малки беседки, в които султанът можеше да седи и да наблюдава градините, без да бъде видян от никого.

Скоро след като Хурем бе провъзгласена за царица, бе направено още едно подобрение. В каменната стена зад едно от позлатените огледала бе пробита тайна врата, зад която се виеше стълбище, отвеждащо право в покоите на господарката Хурем, за да може тя да излиза и да се връща незабелязано.

Именно от тази врата се появи сега Хурем. Вместо в леглото, завари Сюлейман да кръстосва като затворен в клетка звяр из стаята, макар дясното му коляно да продължаваше да е подпухнало и лицето му да бе изкривено от болка.

— Господарю — тихо рече Хурем и изпълни церемониалните поклони, които дори тя не се осмеляваше да пропусне.

Сюлейман й кимна едва. В ръката си държеше документ, който побърза да развее пред погледа й.

— Какво да правя сега? Как ти изглежда това?

— От това разстояние не мога да кажа, господарю. Но ако все пак трябва нещо да отговоря, ще кажа, че ми прилича на парче пергамент.

Той се опомни и въздъхна.

— Съжалявам, понякога се забравям. — Той закуцука към нея и й помогна да се изправи. — Трудно ми е да повярвам на очите си.

— Господарю, не откривам никакъв смисъл в това, което казваш. Аз съм само едно бедно необразовано татарско момиче.

— Нищо подобно — измърмори той и й подаде пергамента.

— Прочети го.

Хурем бързо обходи с поглед съдържанието на свитъка. Посланието беше адресирано до шах Тамасп. След дългия и засукан поздрав следваше предложение за брак с една от дъщерите му. После се описваха облагите и за двете страни от една подобна стъпка.

Беше подписано и подпечатано от шахзаде Мустафа.

— Фалшиво е — каза Хурем, но пред себе си призна, че фалшификатът е много добър. Рустем заслужаваше похвала. — Трябва да е фалшиво.

— Така ли мислиш?

— Нима би могло да е другояче?

Сюлейман отчаяно се строполи върху дивана.

— Защо ще му е на някой да прави това? Защо?

— Враговете на империята са навсякъде. На Карл, например, ще му дойде добре, ако започнеш да се биеш срещу собствените си синове. Дори допускам, че и шахът е способен на подобна измама.

— Ще ми се да си права! — Той простена и се хвана за коляното. Подаграта го правеше раздразнителен.

Хурем седна на дивана до него и започна да го гали по челото, докато юмруците му не се отпуснаха.

— Какво да правя? На какво да вярвам?

— Защо му е на Мустафа да прави подобно нещо? Няма да му донесе нищо. Шахът е заклет враг на османлиите.

— Има една пословица, Хурем: „Врагът на моя враг е мой приятел“. Ако Мустафа вижда в мен свой враг, може би един съюз с Тамасп би му послужил добре.

— Не мога да го повярвам!

Сюлейман поклати глава.

— Плаша се.

— От къде взе това?

— От един шпионин на Рустем в Амазия. Великият везир има шпиони навсякъде.

— Лесно е да бъде измамен някой от шпионите на Рустем.

— Може би. — Сюлейман я погледна и устните му се изкривиха в тъжна усмивка. — Ти си такова успокоение за мен. Живея в гнездо на змии. Твоят глас е единственият, който звучи умерено и разумно. — Той отново потрепна.

— Да изпратя ли доктора да види коляното ти?

— Не, накарай да ти донесат виолата. Тя е по-добро лекарство от всички отвари, които може да ми даде моят лекар.

Хурем седна и засвири. След малко Сюлейман затвори очи и тя си помисли, че е заспал. Но когато остави инструмента настрани, султанът отвори очи.

— Трябва отново да поведа армиите си на изток.

— Господарю, ти не се чувстваш добре. Не бива да го правиш!

— Трябва да приключим веднъж завинаги с шаха и неговите ереси. Няма да имаме мир, докато той продължава да крои заговори срещу нас. Еничарите, агите, дори улемата ме притискат да действам. Като Защитник на вярата нямам друг избор.

— Изпрати Рустем на твоето място.

— Армията очаква мен.

Хурем сведе поглед.

— Моля те, господарю. Страх ме е. Що се отнася лично до мен, аз не се съмнявам в лоялността на Мустафа. Но ако греша, аз и синовете ми, че дори и Джихангир и Михримах, ще се озоват в ужасна опасност. Ти не си добре, а планините на изток са студени дори през лятото. Самият ти си ми казвал, че една седмица в Азербайджан ти се струва като цял месец в калта на Унгария. Умолявам те, не се излагай на риск преди този въпрос да е решен.

— Трябва да отида.