Умберто Еко - Пражкото гробище

На зазоряване излизахме с дъх, вонящ на чесън, но сърцата ни бяха изпълнени с патриотичен плам, губехме се в пелената от мъгла, много удобна за момента, за да се скрием от шпионите на полицията. Понякога се изкачвахме на хълмовете на другия бряг на По и от високото съзерцавахме покривите и камбанариите, които плуваха в мъглите, изпълнили низината, а в далечината базиликата на Суперга вече беше осветена от слънцето и приличаше на фар всред морето.

Не че ние студентите говорехме само за бъдещата Нация. Както става на тази възраст, говорехме си за жени. Един по един всеки от нас си спомняше за някоя открадната усмивка, докато гледа към нечий балкон, за някоя ръка, докосната, докато слизал по стълбите, за изсушено цвете, паднало от молитвеник по време на църковна служба и хванато във въздуха (твърдеше самохвалкото), а то още ухаело на ръката, поставила го между свещените страници. Едва сдържайки яда си, аз си мълчах и си спечелих славата на скромен и добродетелен привърженик на Мадзини.

Само че една вечер най-разпуснатият измежду другарите ми разкри, че намерил на тавана у тях в един сандък, скрити от оня безсрамен негодник баща му, няколко от онези издания, които тогава в Торино се наричаха (на френски) cochons 54 54 Мръсотии, порнография, букв. „свине“ (фр.) — Б.пр. , и понеже не искаше да ги разтваря върху мазните маси на „Златния рак“, реши да ги заема поред на всеки от нас, така че когато дойде моят ред, нямаше как да откажа.

Така късно през нощта запрелиствах тези томове, такива едни подвързани с кожа, трябва да бяха ценни и скъпи, с гравюри на гърба и с червени капси, златни ъгли, позлатени fleurons 55на кориците, а някои и с armes * 56. Заглавията бяха от рода на Une veillée de jeune fille или Ah! Monesehneur, si Thomas nous voyait! 57, а аз прелиствах страниците разтреперан и намирах такива литографии, че от косата ми по страните и по врата ми течаха потни ручейчета: млади жени повдигаха поли и показваха ослепително белите си задни части, изложени на прищевките на лъстиви мъже — не знаех дали повече ме вълнуваха безсрамните закръглености, или почти девствената усмивка на момичето, непристойно извърнало глава към своя поругател, погледнало лукаво и усмивката му почти като на девственица озарява лицето му, обрамчено от катраненочерна коса, събрана странично в два кока; или пък много по-страшните три жени, които разкрачени върху един диван показваха онова, което би трябвало да бъде естествената защитна преграда на техните девствени срамни части, едната ги предлага на дясната ръка на някакъв разрошен мъж, който в това време прониква в безсрамницата до нея, като същевременно я целува, а третата не обръща внимание на разголените му слабини и с лявата си ръка разширява още повече неприличното си деколте, като развързва връзките на корсета. Открих освен това любопитната карикатура на абат с пъпчиво лице, който, като се взреш отблизо, се оказваше съставен от голи мъже и жени, преплетени как ли не един в друг и пронизани от огромни мъжки членове, много от които падаха на редове върху тила му, така че с тестикулите си образуваха гъста коса, която ставаше на дебели къдри.

Не си спомням как завърши тази бесовска нощ, когато сексът ми се представи откъм най-страшните си страни (в сакралния смисъл на думата, като трещенето на гръмотевицата, което извиква както чувство за божественото, така и страха от сатанинското и кощунственото). Спомням си само, че след това разтърсващо преживяване си повтарях полугласно като молитва фразата от не знам вече кой автор на религиозни произведения, която години преди това отец Пертузо ме беше накарал да науча наизуст: „Цялата красота на тялото е в кожата. И наистина, ако мъжете можеха да видят какво се крие под кожата на жените, щеше да им се гади само при вида на жена: женската прелест не е нищо друго освен гадно прибежище на кръв, телесни сокове, жлъчка. Само вижте какво се крие в ноздрите, в гърлото, в корема… А след като не смеем да докосваме дори с върха на пръстите повръщано или тор, как тогава пожелаваме да прегърнем в обятията си чувал с изпражнения?“

Може би на онази възраст все още вярвах в божествената справедливост и не отдадох случилото се следващия ден на бесовската нощ. Намерих дядо проснат в креслото си, хриптящ и със смачкан лист хартия в ръце. Повикахме лекар, взех писмото и прочетох, че баща ми е бил пронизан смъртоносно от френски куршум при защитата на Римската република, точно през онези дни на 1849 година, когато генерал Удино по заповед на Луи Наполеон се завтече да освобождава Светия престол от привържениците на Мадзини и на Гарибалди.