Морийн Линдли - Тайния дневник на Източната перла

Изпаднала в отчаяние и обзета от паника, мислех единствено как да се прибера в Япония, която все още чувствах като своя родина, макар и вече да не знаех какво да мисля за ситуацията си. На моменти се чувствах предадена и изоставена, на моменти си казвах, че е станало някакво ужасно недоразумение. Но повече от всичко копнеех да се завърна в страната си, дори и за да съпреживея поражението й заедно с всички останали.

Мисълта да бъда заловена от китайците ме ужасяваше, но аз се опитвах да я изтласкам от съзнанието си. Сигурна бях, че ще избегна тази окаяна участ, но се нуждаех от време, за да планирам бягството си, и въпреки че жалкият коптор, в който живеех, ме отвращаваше, знаех, че това е временна ситуация и нямам друг избор. За съжаление във възможно най-неподходящия момент открих по тялото си признаците на сифилиса. По дланите и ходилата ми се появиха кафеникави ранички, а гърлото толкова ме болеше, че дори не можех да преглътна. От няколко седмици се чувствах отпаднала и неразположена, като в самото начало забелязах по гърдите и гърба си обрив, който обаче изчезна и дори бях забравила за него. Знаех, че сифилисът е ужасна болест, която може да те ослепи и дори бавно да те убие, и обезумяла от страх, се люшках между самосъжалението и надеждата, че ще оцелея, както много пъти досега. Надявах се симптомите просто да отзвучат без сериозни последствия. Беше ме яд на Миша Салмонов, който най-вероятно ме беше заразил, и в същото време ми беше жал за него.

Верния каза, че познавал човек, който би могъл да ми помогне, и един ден доведе в колибата мъж, който твърдеше, че може да ме избави от болестта. Той наричаше себе си лечител и си изкарваше прехраната, като отстраняваше бенки и брадавици и пускаше кръв с пиявици. Прегледа ме и ми каза, че сифилисът може да се лекува с един нов антибиотик, наречен пеницилин. Бил го изпробвал върху пациенти неколкократно и бил сигурен, че действа безотказно. За съжаление пеницилинът бил доста скъпо лекарство, по джоба само на богатите, но той имал връзки в една болница и можел да ми го осигури, разбира се, срещу съответната цена. „Лечителят“ беше противно човече с мазна физиономия и алчни очички, но нямах друг избор, освен да му се доверя. Не можех да напусна страната в това състояние. Спазарихме се за цената и се наложи да се разделя с половината от парите си, а той се оплака, че го прави само заради мен, без почти никаква печалба.

Не бях сигурна, че ще се върне и ще ми донесе лекарството, затова изпратих с него Верния.

Лекарството се оказа наистина чудотворно и в разстояние на няколко седмици успя да ме вдигне на крака, а раничките по дланите и стъпалата ми заздравяха и изчезнаха. Отново се бях разминала на косъм и късметът ми беше проработил. Това ме зареди с оптимизъм. Бях напълно здрава и това беше чудесно, но бях платила твърде висока цена и ми ставаше псе по-трудно да плащам на близнаците. Не можех да ям зловонната им рибена чорба и всеки ден ги пращах до пазара за прясно месо, плодове и саке, а тези продукти като че ли непрекъснато поскъпваха. Реших, че не е разумно да пуша опиум, докато не се почувствам в безопасност, и спях лошо, на пресекулки, като все ми се присънваше, че се давя в мътните води на близката река.

Поръчах на братята да се опитат да открият Ким, която сигурно можеше да ми помогне. Те отидоха в града и не се появиха цели две денонощия — време, през което не мигнах. Най-после те се завърнаха с добри новини — сега Ким беше любовница на китайския търговец Чи Мин, който се ползваше с благоразположението на новата власт, тъй като беше подпомагал финансово Чан Кайши. Спомних си, че Ким ме беше запознала с него преди време и ми го беше представила като човек, който винаги може да ти даде отличен бизнес съвет. Тогава обаче той демонстрираше дълбоки симпатии към Япония.

Ким се беше оказала по-далновидна от мен и си беше подсигурила бъдещето. А аз, подведена от вярата си в могъществото на Япония, сега бях принудена да се крия като мишка.

Чи Мин беше по-възрастен от Сумида, с оредяла коса и прогнили зъби, но отдавна желаеше Ким и тя беше намерила солиден покровител в негово лице и се беше примирила с грозотата му. Потръпнах, като си представих кръшното й тяло в обятията му.

Разбрах от братята, че Ким се беше настанила в една вила в района между зоологическата градина и Храма с петте пагоди — квартал, предпочитан от любовниците на богатите китайци.

Верния ми каза, че Ким е обещала да направи всичко възможно, за да ми помогне, но не бива да приближавам къщата й, докато не изпрати съобщение, че е безопасно. По настояване на Чи Мин тя беше прехвърлила цялото си имущество и акциите си на негово име и сега не беше толкова лесно да се измъкнат пари от него. Но Ким беше казала, че непременно ще измисли нещо — трябваше само да бъда търпелива. Отдавна не се бях чувствала толкова щастлива — най-после молитвите ми бяха чути. Убедена бях, че щом Ким е под покровителството на богатия стар търговец, шансовете ми за спасение се увеличават. Радвах се, че приятелката ми е невредима и в безопасност, и се надявах да успее да удържи на думата си. С всеки изминал ден животът в мизерната колиба ми се струваше все по-непоносим, но се налагаше да потърпя още малко.