Джеймс Клавел - Тай-пан

— Хайде да избягаме, докато е време — каза тя умолително.

— Не можем сега да избягаме, мила — каза Кълъм. — Не се тревожи. По-добре е сега да се оправим с това. Трябва да го направим.

— И така, ти допусна Тес да ти се изплъзне и остави този негодник да ти хвърли прах в очите? — каза Брок.

— Да — отговори Лайза, като се опитваше да скрие уплахата си. — Аз ги наблюдавах внимателно и никога не сбърках, но те направиха така, че аз да бъда виновна. Те обаче са женени и ние няма…

— Аз решавам това, за бога! Какво стана с Горт?

Тя му разказа всичко, което знаеше.

— Горт предизвика Дърк Струан — каза Лайза. Тя се страхуваше не само за себе си, но най-вече за Тес, Кълъм и мъжа си. Ако Тайлър тръгне срещу този дявол, и той ще бъде обречен на смърт.

— Да, Тайлър. Той нанесе на тай-пан ужасни обиди. Удари го с камшик. Публично. Казвах на Горт да почака, да стои тука, докато ти дойдеш, но той ме наби и излезе.

— Какво?

Тя отмести косата си над дясното ухо. Показа се черна подутина със засъхнала по нея кръв.

— Това още ужасно ме боли.

После разкопча блузата си. Гърдите й бяха покрити със синини от побой.

— Той направи всичко това. Твоят син. Той е истински дявол и ти знаеш това.

— За бога, Лайза. Ако той… ако знаех… най-добре би било той да е мъртъв. Но не от убийци, не с поругана чест, бога ми!

С ужасяващо лице той си наля халба бира от стоящото наблизо буренце и Лайза благодари на Бога, че го е напълнила навреме.

— Докторът сигурен ли е, че този негодник няма сифилис?

— Той няма сифилис и не е негодник. Той ти е зет.

— Разбрах това. Бог да го прокълне!

— Тайлър, прости им! Моля те! Той е добро момче, много обича Тес, тя е щастлива и…

— Дръж си езика! — Брок изпи бирата и удари с халбата по масата. — Дърк е планирал всичко това. Знаех го. За да ме предизвика първо той унищожи най-големия ми син, а след това взе дъщеря ми, за да не мога да я оженя, както аз искам. Бог да го порази! Той ми направи всичко това! — Той блъсна яростно халбата на пода. — Ще погребем Горт днес в морето.

— Тайлър, мили мой! — Тя докосна ръката му. — Тайлър, има и нещо друго. Трябва да ти го кажа. Трябва да простиш, ти имаш много да прощаваш. За Нагрек.

— А?

— Горт ми каза какво сте сторили на Нагрек. Това е ужасно, но той го е заслужил. Защото той ходеше с Тес. Да. Изглежда, че Кълъм не знае. Така дъщеря ти ще бъде спасена от ужасна участ.

Мускулите около очите на Брок се свиваха от нервни тикове.

— Какво казваш?

— Истина е, Тайлър — каза Лайза и като че ли уплахата й изчезна. — Най-малко, дай им някакъв шанс. Такава е клетвата и пред Бога! И Бог да ни помага! Прости ми!

Тя закри лицето си с ръце и неудържимо заплака.

Устните на Брок се раздвижиха, но той не каза нищо. Скочи на краката си, пресече коридора и се изправи пред Кълъм и Тес.

Той видя ужаса в очите на Тес. Това го нарани и го направи жесток.

— Ти реши да тръгнеш срещу волята ми. Три месеца бях казал. Но ти…

— О, татко… о, татко…

— Мистър Брок, мога ли…

— Замълчи! Скоро ще говориш достатъчно! А ти, Тес, ти избра да избягаш като евтина любовница. Много добре. Иди да се сбогуваш с майка си! След това няма да имаш нищо общо с нас и ще отидеш на брега с мъжа си.

— О, татко, моля те, изслушай ме…

— Отивай! Аз искам да говоря с него.

— Няма да си отида! — истерично извика Тес. Тя взе желязното колче. — Ти няма да го докоснеш! Ще те убия!

Той измъкна колчето от ръката й, преди тя да разбере, че е мръднал.

— Излизай и върви на брега!

Брок имаше чувството, че преживява някакъв кошмар. Той искаше да им прости, да усети ръцете на Тес около себе си, но нещо в самия него го тласкаше в друга посока и той не намираше сили да му се противопостави.

— Вън, за бога!

— Добре, мила — каза Кълъм. — Иди си събери багажа.

Тя излезе от каютата. Брок удари с крак вратата след нея.

— Аз се заклех да ви дам подслон и сигурност. Но при условие че се ожените нормално.

— Изслушайте ме, мистър Брок…

— Ти слушай, за бога, или ще те смачкам като дървеница. — Пяна от слюнка се появи по устата му. — Аз ти казах честно, като мъж на мъж, три месеца бяха приемливи. Ти каза да. Но не удържа на дума та си. Бях ти казал: „Бъди честен, Кълъм!“

Кълъм не отговори. Той се молеше да запази силата си, но знаеше, че ще загуби. Но ще се опита все пак.

— Така ли е?

— Да.

— Тогава аз мисля, че клетвата ми е невалидна.

— Мога ли да говоря сега?

— Не съм свършил. Освен това ти ме измами с тази женитба. Ще отговориш ли на един въпрос? Пред Бога? Тогава ще бъдем квит.