Джеймс Клавел - Тай-пан

Тогава той отвори очи.

Ин-хси стеснително се усмихна.

Струан се подпря на лакът.

— Бога ми, какво, по дяволите, правиш тук?

Ин-хси го погледна в недоумение.

— Върховна лейди ме изпрати.

— Какво? — Струан се опита да дойде на себе си.

— Върховна лейди ме изпрати, тай-пан.

— Мей-мей? Мей-мей? Полудяла ли е? — И той й посочи вратата. — Отивай си!

Ин-хси поклати отрицателно глава.

— Върховна лейди ме изпрати.

— Може и кралицата на Англия да те е изпратила! Отивай си!

— Върховна лейди ме изпрати — нацупи се Ин-хси. После настани удобно главата си на възглавницата и впери поглед в него.

Струан неудържимо се засмя.

Ин-хси бе объркана. „Боже мой! Върховна лейди бе права, варварите са неразбираеми. Но няма да мръдна от леглото му! Как смееш ти да ходиш в публичен дом и да ме компрометираш, тай-пан? Да не съм някоя стара дропла, за бога? О, не, тай-пан! Няма да се помръдна! Аз съм много хубава, аз съм втора сестра и втора лейди в къщата ти. Това е!“

— О, богове! — каза Струан, като се посъвзе. — Аз ще се оженя за Мей-мей дори ако това е последното нещо, което ще направя в живота си. По дяволите всички други!

Той легна отново и си представи какво ще правят с Мей-мей, когато отидат в Англия. Тя ще бъде сензацията в Лондон… тъй като никога не носи европейски дрехи. Заедно ще шокираме английското общество. Сега бързо трябва да се върна в Англия. Може би ще успея да дискредитирам секретаря по външните работи. Или да спра Уолън. Да. Сега ключът към Хонконг е в Лондон. „У дома — колкото по-скоро, толкова по-добре.“

Той обърна глава и погледна Ин-хси. Сега наистина я видя. За първи път. Тя бе очарователна. Парфюмът и кожата й еднакво го привличаха.

— О, момиченцето ми, изкушението е твърде голямо, за да му устоя.

Тя се притисна до него.

„Уайт уич“ влезе в пристанището малко преди обяд. Главната му мачта липсваше, на палубата имаше купчини мачти и усукани въжета.

Брок пристигна с катер точно когато „Уайт уич“ пускаше котва.

— Бога ми, някой трябва да плати за това! — изръмжа той, като стъпи на палубата.

От висящите разкъсани платна по останалите разчупени мачти той веднага разбра, че моряците не са си свършили работата.

— Какво се е случило?

— През деня, сър — каза Майкълмас. Той бе пръв помощник-капитан, набит, със следи от шарка по лицето. — Придружавах мистър Горт. Докато разбера какви бяха намеренията ви. — Огромният му юмрук трепна. — Внезапно ни връхлетя буря на два часа от Макао. Проклетата вихрушка едва не ни обърна. Отнесе мачтата. Петдесет левги изминахме в буря.

Брок сви юмрук и го стовари върху лицето му.

— Не знаеш ли кога идва буря? Не познаваш ли достатъчно този сезон?

— Да, мистър Брок — каза Майкълмас без страх. — Но бурята дойде изневиделица. За бога, не ме упреквайте за бурята!

Юмрукът на Брок изпрати Майкълмас в перилата и той се строполи на пода в безсъзнание.

— Пениуорт! — Брок повика втория помощник — пълен, едър млад мъж. — Ти ще бъдеш капитан до нова заповед! Вдигни котвите за буря! Ще ни трябват за лошо време.

Той забеляза Кълъм на квартердека. Веднага тръгна към него. Моряците се отдръпнаха от пътя му.

— Добро утро, мистър Брок. Аз исках…

— Къде е мисис Брок?

— Долу, сър. Мистър Майкълмас не бе виновен. Аз също исках…

— Затвори си устата! — отсече Брок и се обърна с гръб към Кълъм.

Той почервеня от обида, Брок никога не би обърнал гръб на тай-пана.

— Никой да не слиза на брега! — изкрещя Брок. — Всичко да се изчисти, Пениуорт, или ще те сполети съдбата на Майкълмас. Махни го от кораба ми! — Той се обърна към Кълъм. — С тебе ще поговоря след малко.

— Аз бих искал сега да разговаряме.

— Още една дума, преди да съм готов, и ще те стрия на прах.

Кълъм последва Брок надолу по стълбите. Много му се искаше тай-пан да беше тук. „О, Боже, как ще се оправя с Брок? Защо трябваше да попаднем в тази проклета буря?“

Тес стоеше пред вратата на каютата си. Тя се усмихна внимателно и се поклони, но Брок мина край нея, влезе в главната каюта и затръшва вратата след себе си.

— О, Бог да ни е на помощ, мили! — изплака тя пред Кълъм.

— Не се тревожи. Ще се оправим — каза той, като се опитваше да изглежда спокоен.

Много му се искаше да има пистолет. Той отиде до близката лавица и измъкна от там едно желязно колче за завързване на въжета. После извика Тес в каютата.

— Не се тревожи. Той положи свещена клетва. Той обеща!