Джеймс Клавел - Тай-пан

— Направих, защото ти оказа фантастично голямо уважение, което мога да помисля, докато жива.

Тя го прегърна, после леко го отстрани от себе си и се засмя.

— Хареса подарък за рожден ден, а? Затова иска ожени за майка?

— И не, и да. Точно така мисля.

— Тя е хубава. Аз много харесвам. Радвам се, ти харесва също.

— Къде я намери?

— Тя беше държанка в къщата на един мандарин, който умря преди шест месеца. Казах ли ти, че е осемнайсетгодишна? Домакинство обедня и тай-тай поиска от агент да й намери подходящ мъж.

Научих за това и си поговорих с нея.

— Кога? В Макао?

— О, не. Преди два-три месеца. — Мей-мей се сгуши по-близо до Струан. — Говорих с нея в Кантон. Тай-тай на Джин-куа каза за нея. Кога забременях, размислих и повиках. Понеже мъж много сладострастен, може би ходи в публични домове, вместо стои вкъщи. Ти обеща не ходи, но минала нощ отиде. Мръсни проститутки!

— Аз не съм ходил при жена. Отидох да видя Аристотел.

— Хм! — Мей-мей поклати пръст към него. — Ти го казваш. Няма нищо против, но не тези проститутки. О, добре, този път повярва.

— Благодаря ти.

— Ин-хси много хубава, така няма нужда от публични домове. О, толкова щастлива! Пее много добре, свири много инструменти, шие добре и бързо научава нови неща. Уча я на английски. Тя дойде с нас в Англия, А Сам и Лим Дин също. — Тя леко се намръщи. — Но ще връщаме в Китай, нали? Много често?

— Да. Може би.

— Добре. Разбира се, ще връщаме. — Отново се усмихна. — Ин-хси умее прави много неща. Добра в леглото?

На Струан това му се видя забавно.

— Не съм правил любов, ако питаш за това.

— Какво?

— Аз обичам сам да избирам кой и кога да дойде в леглото ми.

— Тя в легло и ти не прави любов?

— Да.

— За бог, тай-пан. Никога не те разбирам. Не желае нея?

— Разбира се, че я желая. Но реших, че сега не бе време за това. Може би тази вечер. Или утре. Когато аз реша. Не преди това. Но високо оценявам грижата ти.

— Кълна се в Бог, ти много особен. Или може бил толкова изтощен с мръсна проститутка, че не бил в състояние прави любов. Така ли?

— Стига вече!

На вратата се почука.

— Да?

Влезе Лим Дин.

— Тай-пан, маса тука. Види тай-пан, може?

— Кой маса?

— Маса Пениуорт.

Струан вървеше нагоре по пътеката, която водеше към хълмчето. Брок бе застанал на сянка до останалата без покрив изоставена църква. Той видя привързаното за ръката на Струан бойно желязо и усети, че му прилошава. И все пак бе доволен, защото рано или късно това трябваше да стане.

Той повдигна края на собственото си бойно желязо, хвана дръжката на ножа с лявата ръка и тръгна напред.

Струан видя Брок веднага щом той излезе от прикритието на църквата и внезапно забрави всичко, което предварително бе планирал. Той се спря. Всичко, което можеше да си спомни, бе, че Брок му е враг, когото той трябва да унищожи. С усилие на волята той се съсредоточи върху задачата си и продължи да се изкачва по пътеката. Мускулите му се свиха от напрежение пред началото на схватката.

Най-после двамата мъже се изправиха един срещу друг.

— Ти си планирал бягството и дуела, нали? — изръмжа Брок.

— Да.

Струан остави вдигнатото си бойно желязо да падне надолу. То зловещо издрънча. Отново трябваше да напрегне съзнанието си, за да си спомни какво бе решил да каже.

Брок стисна здраво дръжката на бойното си желязо, насочи го напред и се приготви за атака.

Струан остана неподвижен. Само очите му зорко бдяха.

— Съжалявам, че Горт умря по този начин — каза той. — Бих се радвал да мога сам да го убия.

Брок не отговори. Но той незабележимо помръдна тялото си. Вятърът, който духаше от изток, развяваше косата му.

Камата на Струан се появи в лявата му ръка и той леко се наведе.

— Тес е заразена.

Брок спря моментално.

— Не е! Докторът каза, че Кълъм е чист.

— Докторите могат да бъдат подкупени — каза Струан, като усещаше, че жаждата за мъст се надига у него. — Тя нарочно бе заразена!

— Защо ти…

Брок яростно насочи напред бойното си желязо и налетя на Струан. Острието на метала мина на по-малко от инч от очите на Струан. Той отстъпи крачка назад, после сам нападна, но Брок се отмести встрани. Дебнеха се един друг като диви животни.

— От Горт! Това планира Горт! — каза Струан. Предпочиташе да е говорил преди боя. — Чуваш ли? Това бе работа на Горт!

Главата на Брок бе като замаяна. Всичко, за което той можеше да мисли, бе да връхлети върху врага и да го убие.