Джеймс Клавел - Тай-пан

Отново ожесточено се нахвърлиха един върху друг и отново безуспешно. Брок парира ножа на Струан. Той бързо се изви и се отдалечи. Знаеше, че повече не може да се владее и отстъпи по-далече.

— Горт планира сифилиса!

— Безсрамни лъжи!

Брок тръгна заплашително към Струан.

— Горт даде на Кълъм заразено питие. И възбуждащо питие също. Горт даде подкуп в публичния дом да оставят Кълъм със заразена проститутка. Той искаше Кълъм да бъде заразен! Това бе проклетият ти син! Разбра ли?

— Лъжец!

— Но с милост божия, Кълъм няма сифилис — казах ти го, за да разбереш защо исках да убия Горт. Кълъм няма сифилис! Нито Тес!

— Какво?

— Това е истината, кълна се в Бога!

— Дявол! Измамник! Лъжеш пред Бога!

Струан се отпусна. Брок пристъпи назад и зае нападателна поза. Но Струан не отговори по същия начин. Той бързо влезе през отворената врата в църквата и застана пред олтара.

— Заклевам се пред Бога, това е истината.

Той се обърна и изгуби контрол върху себе си. Целият свят за него бе Брок и изпитваше непреодолимо желание да го убие. Той тръгна с бавни крачки към Брок.

— Горт уби една проститутка в Макао и друга тук! — изсъска той — Това е още една истина. Неговата кръв не е върху ръцете ми, по твоята ще бъде!

Брок се отдръпна от вратата, но очите му не се отделяха от очите на Струан. Вятърът бе спрял и той знаеше, че това е странно изключително странно. Но не обърна внимание на този факт.

— Тогава… тогава ти… си имал причина — каза Брок. — Вземам назад каквото казах. За бога, ти си имал причина.

В този момент той бе вече на открито и спря на безопасно разстояние.

— Вземам назад всичко, което се отнася до Горт. Но това не урежда всичко между мене и тебе.

Яростта му към Горт и Струан не му даваше покой — той знаеше само, че трябва да се бие, да напада, да убива. За да живее.

В този момент Брок почувства по бузите си нов вятър.

Изведнъж главата му се проясни. Той впери поглед към сушата.

Струан бе озадачен от внезапната промяна в поведението на Брок и се колебаеше.

— Вятърът се променя — мрачно каза Брок.

— Какво?

Струан правеше усилие да се съсредоточи и отстъпи назад. Не се доверяваше на Брок.

После и двамата бяха отправили очи към континента, като се ослушваха внимателно и следяха вятъра.

Той идваше от север.

— Леко, но постоянно.

— Ще има буря може би — каза Брок. Гласът му го нараняваше, сърцето му трескаво биеше, силите му го напускаха.

— Не от север! — каза Струан, като също чувстваше, че отмалява.

„О, Боже, за момент бях като животно. Но смяната на вятъра…“

— Тайфун!

Те погледнаха към пристанището. Джонки и сампани бързаха стремглаво към брега.

— Да — каза Струан. — Но това бе истината. За Горт.

Брок усети горчилка в устата си и се изплю, за да се отърве от нея.

— Извинявам се за Горт. Да. Той е провокаторът. Мъртъв е, милост няма. — „Къде сбърках? — попита се той. — Къде?“ — Каквото е станало, станало. Аз ти казах моето становище за уреждането на нещата. Да, сбърках, че те извиках днес, но аз ти казах моето становище в Кантон и не съм го променил. Не съм го променил, както и ти твоето. Но от деня, в който ти дойдеш с камшик в ръка срещу мене, няма спиране. Ти избираш деня, както казах преди. Съгласен? Струан се чувстваше страшно отпаднал.

— Съгласен.

Той се отдръпна назад, отвърза бойното желязо и прибра ножа си. Но не отделяше очи от Брок. Не му вярваше. Брок също прибра оръжията си.

— И ти ще простиш на Кълъм и Тес?

— Те са мъртви за мене, както вече казах. Докато Кълъм не се присъедини към „Брок и синове“, „Брок и синове“ не стане „Ноубъл хаус“, а аз — тай-пан на „Ноубъл хаус“!

Струан захвърли камшика си на земята. Брок направи същото. Двамата мъже бързо тръгнаха от хълма по различни пътеки.

През целия ден северният вятър се усилваше. На мръкване Куинс таун бе готов с обичайните предпазни мерки. Спуснати бяха щорите на прозорците, вратите — уплътнени и здраво залостени. Тези, които са били предвидливи да си изкопаят мазета, благославяха своя джос. Хората, които живееха в леки постройки или временни жилища, потърсиха подслон в масивни сгради. Но с изключение на „Хепи вели“, имаше малко масивни жилища. Малко мъже поемаха риска да участват в дългите нощни разговори, макар че вече бяха чели в „Ориентал експрес“ за лечението на маларията със синкона. А и синкона още не се намираше лесно.