Джеймс Клавел - Тай-пан

— Исках да те видя здрав и читав. Банята ти е готова. Закуската също. Много се радвам, че се завърна невредим!

— Мисля да се върна при тебе след няколко часа. Ти трябва да спиш, моето момиче. Ще закусим заедно, когато се събудя. Казах на Лим Дин да не ме събужда, освен ако няма нещо спешно.

Той бързо я целуна, малко смутен от присъствието на Ин-хси. Мей-мей забеляза това и леко се усмихна. „Колко са интересни тези варвари!“

Струан кимна с глава към Ин-хси и излезе.

— Слушай, скъпа сестро! — каза Мей-мей, когато вече бе сигурна, че Струан не може да я чуе. — Изкъпи се в парфюмирана вода и когато татко заспи дълбоко, иди в леглото му и спи с него.

— Но, Върховна лейди, сигурна съм, че досега татко с нищо не е показал, че ме желае. Аз го наблюдавах много внимателно. Ако отида, без да съм поканена… аз… може да се ядоса и да ме изгони. Тогава ще се чувствам много неудобно и с тебе, и с него.

— Ти просто трябва да разбереш, че варварите са много различни от нас, Ин-хси. Тяхната представа за удобство не е като нашата. Направи както ти казвам. Той ще се изкъпе и ще си легне. Чакай един час и иди при него. Ако се събуди и ти заповяда да си отидеш просто прояви търпение и му кажи — Мей-мей премина на английски: — „Върховна лейди ме изпрати.“

Ин-хси повтори няколко пъти английските думи и добре ги запомни.

— Ако това не помогне, върни се при мене — продължи Мей-мей — Няма никакво неудобство, уверявам те. Не се плаши. Познавам добре татко. Ние не трябва да го оставим да посещава публична домове. Той е ходил в един от тях миналата нощ.

— Не! — каза Ин-хси. — Неудобно ми е. О, скъпа! Татко сигурно се отвращава от мене. Може би ще направиш по-добре да ме продадеш на някой гробокопач.

— Хм! Аз бих му дала каквото му е нужно, ако бях добре. Не се тревожи, Ин-хси! Той още не те е видял! Казвам ти. Той е варварин. Отвратително е, че той ходи в публичен дом, след като ти си тука, дори А Сам.

— Съгласна съм. О, лош човек!

— Всички са лоши, скъпа — каза Мей-мей. — Аз се надявам, че той е много уморен и няма да те изгони. Просто спи в леглото му. С татко ние трябва да работим усърдно. Даже на тази възраст, той е още много стеснителен в любовта.

— Знае ли, че не съм девствена? — попита Ин-хси, като милваше Мей-мей по главата.

— Той е достатъчно млад все още, за да няма нужда девственици да го възбуждат, скъпа сестро. Но е достатъчно стар, за да няма търпението да научи една девственица как да се люби. Просто кажи му: „Върховна лейди ме изпрати.“

Ин-хси отново повтори английските думи.

— Ти си много хубава, сестро. Хайде сега! Почакай един час и после иди при него.

Мей-мей затвори очи и се настани удобно в леглото.

Ин-хси се взираше в Струан. Едната му ръка бе отпусната върху възглавницата. Той бе дълбоко заспал. Завесите на прозорците на каютата бяха плътно спуснати, за да не пропускат светлина след разсъмване. Бе тихо и спокойно.

Лн-хси съблече пижамата си и предпазливо се промъкна под завивките на Струан.

Топлината в леглото я възбуждаше. Тя чакаше със затаен дъх, но ой не се събуждаше. Приближи се до него, постави нежно ръка върху неговата и отново зачака. Той не се събуждаше. Притисна се плътно до него и постави ръката си върху гърдите му. И пак зачака.

В съня си Струан чувстваше, че Мей-мей е до него. Той усещаше парфюма й, близостта й. Доволен бе, че треската е останала в миналото и тя отново е добре. Те бяха заедно под топлите лъчи на слънцето тя се чувстваше превъзходно. Той я питаше какво би искала за рождения си ден, а тя само се усмихваше и се притискаше до него. Всичко бе като в мъгла — приятно, нереално, но красиво. Той я слушаше с наслада как му говори нежно, после плуваха заедно и това му се видя много странно, защото тя не умееше да плува. Чудеше се кога е могла да се научи. След това лежаха голи на плажа един до друг и той чувстваше близостта й с цялото си тяло. Тя потрепера и той помисли, че пак е в треска. Появи се монахът в расото си с петна от кръв и с чаша в ръка. Мей-мей изпи чая от синкона и треската изчезна. И после стана тъмно. Облаци ги обгръщаха и бе нощ, а трябваше да бъде ден. От вълните Фонг крещеше: „Тайфун!“ Тогава те избягаха от облаците и отново се върнаха в леглото, където бяха в безопасност.

Той се раздвижи. Полузаспал, усети топлината на нежното тяло, което го докосваше. Протегна ръка и обгърна гърдата й. Приятни тръпки преминаха през телата им.

Той лежеше в здрача на стаята и се пробуждаше. Усещаше приятната мекота на гърдата и втвърденото й зърно в ръката си.