Джеймс Клавел - Шогун

— Така е — замисли се Торанага над този нов въпрос, който разкриваше пред него чудесни възможности. — А дали Анджин-сан ще одобри Мидори-сан?

— Ако му заповядате да се ожени, това никак няма да му хареса. Но… извинете ме, няма защо да му заповядвате.

— Нима?

— Бихте могли да измислите някакъв начин да му внушите, че той сам се е сетил за това. Така ще е най-добре. А на Оми-сан, разбира се, можете просто да му наредите.

— Разбира се. Значи, одобрявате Мидори-сан?

— О, да! Тя е седемнадесетгодишна, има здраво, хубаво момченце, произхожда от добро самурайско семейство и ще роди на Анджин-сан чудесни деца. Предполагам, че родителите на Оми ще настоят да отстъпи детето си на Оми-сан, ако ли не — Анджин-сан би могъл да го осинови. Знам, че я харесва, защото Марико-сан ми каза веднъж, че често се шегувала с него за това. Мидори е самурай, много разумна, много умна. Сигурна съм, че Анджин-сан ще бъде в добри ръце. Освен това и двамата й родители са мъртви, така че няма да има никакви неприятности, ако се омъжи за един… за Анджин-сан.

Торанага взе да обмисля това предложение. И без това трябва да внушавам чувство за несигурност на Оми, защото иначе лесно може да стане опасен. Но затова пък от мен нищо няма да се иска, за да разведа Мидори. Баща му ще изрази недвусмислено последните си желания, преди да извърши сепуку, а майка му положително ще настоява, че най-важното, което трябва да свърши на този свят, преди да го напусне, е да се погрижи синът й да е оженен за достойна съпруга. Така че в близките няколко дни Мидори ще бъде разведена. Да, от нея ще излезе добра съпруга.

— А ако това не стане, Фуджико-сан, какво ще кажете за Кику? Кику-сан?

Фуджико го изгледа изумено.

— Извинете, но нима ще я освободите?

— Може и да го направя. Е?

— Мисля, че от нея става добра неофициална наложница, господарю. Тя е тъй изумително надарена във всяко едно отношение. Макар че според мен един мъж ще се разсейва прекалено много, когато тя е край него, а за Анджин-сан — извинете — ще са необходими години, за да оцени изключителното й изкуство, нейното превъзходно пеене и танци, остроумието й… Дали става за съпруга? — натъртено попита тя, за да покаже колко не одобрява идеята му. — Дамите от Света на върбите не са обучени за това като останалите жени, господарю. Техните таланти са насочени другаде. Да ръководиш един самурайски дом е доста по-различно от онова, което са вършили в своя Плаващ свят.

— Дали би могла да се научи?

Фуджико дълго размишлява и се колеба.

— Най-доброто разрешение би било, ако Мидори-сан му стане съпруга, а Кику-сан — наложница.

— Те биха ли могли да свикнат да живеят с неговите… ъ-ъ… особености?

— Мидори-сан е самурай, господарю. Това е неин дълг. Можете да й заповядате. На Кику-сан също.

— Но не и на Анджин-сан.

— Вече го познавате по-добре от мен, господарю. Що се отнася до жените… По-добре е да го оставите той сам да прецени. Извинете ме за тези думи.

— Тода Марико-сама би била най-подходящата съпруга за него, не мислите ли?

— Каква необичайна мисъл, господарю — отвърна Фуджико, без да й мигне окото. — Не отричам, че двамата много се уважаваха.

— Да — сухо се съгласи той. — Благодаря ви още веднъж, Фуджико-сан. Ще размисля над думите ви. Той ще бъде в Анджиро след десетина дни.

— Благодаря, господарю. Ако ми позволите да направя едно предложение — бихте ли включили във владенията му пристанището Ито и минералните бани в Йокосе?

— Защо?

— Ито за в случай, че пристанището в Анджиро се окаже прекалено малко. За големи кораби трябват по-големи стапели. В Ито може би има такива. А Йокосе защо…

— Има ли ги наистина?

— Да, господарю. А…

— Били ли сте там?

— Не, господарю. Но Анджин-сан много се интересува от морето и мой дълг бе да науча всичко възможно за пристанищата, корабостроенето и всичко, свързано с това. Когато разбрах, че корабът му е изгорял, взех да си мисля дали няма да може да си построи друг и ако може, то къде и как. Идзу е най-подходящото място. Оттук лесно могат да се отблъскват войските на Ишидо.

— А Йокосе защо?

— Защото е хатамото и трябва да има къде да си почива, както подобава на неговия ранг.

Торанага я наблюдаваше напрегнато. Изглеждаше много послушна и покорна, но на него му беше добре известно, че е твърда като кремък и никога няма да отстъпи в никое отношение, освен ако той не й заповяда изрично.

— Добре, съгласен съм — каза Торанага най-накрая. — И ще си помисля за Ми-дори-сан и Кику-сан.