Джеймс Клавел - Шогун

— Защо се усмихвате, господарю?

— Защото ми е приятно да ви гледам, момичето ми.

Блакторн се облегна с цялата си тежест на едно от трите дебели въжета, завързани за кила на изгорелия кораб.

— Хипару-у-у! — извика той. — Теглете!

Стотина голи до кръста самураи задърпаха с всички сили въжетата. Беше късно следобед и имаше отлив, така че Блакторн се надяваше да успее да изтегли кораба на брега и да спаси каквото можеше от материалите. Първоначалният му план претърпя някои изменения, защото откри за огромна своя радост, че всички оръдия са били изнесени на брега още на другия ден след бедствието и бяха в почти същото добро състояние както в деня, в който напуснаха родната си леярна в Чатам, графство Кент. Същото се отнасяше и за близо хилядата снаряди, голямо количество куршуми, вериги и други метални предмети. Доста от тях бяха поизкривени и издраскани, но за новия кораб имаше повече материал, отколкото бе допускал в мечтите си.

— Прекрасно, Нага-сан, прекрасно! — похвали го той, когато разбра какво всъщност е било спасено.

— Благодаря, Анджин-сан. Направихме всичко възможно, но много се извинявам…

— Никакви извинения! Всичко е наред!

Да, ликуваше той. Сега корабът ми ще бъде по-дълъг и по-широк, отколкото възнамерявах отначало, но това няма да му попречи да е пъргав като хрътка и да види сметката на сума ти португалски фрегати.

Ех, Родригес, помисли си той без злоба, радвам се, че си в безопасност и далеч от тези брегове и че догодина на твоето място ще бъде друг, защото ще го потопя. Дай боже Ферейра отново да е капитан на Черния кораб, но няма да разчитам на това и от всяко положение се радвам, че си далеч. Дължа ти живота си, пък и ти си превъзходен лоцман.

— Хипару-у-у! — извика той и мъжете отново напрегнаха мускули. Водата се стичаше от тях като пот, но корпусът не помръдна.

От онази ранна утрин, когато прочете писмото на Марико под зоркия поглед на Торанага, а след това откри, че оръдията са спасени и са на брега, времето вече за нищо не му стигаше. Начерта първоначални планове на кораба, състави и многократно допълни списъците на необходимите материали, промени чертежите, много грижливо направи окончателния списък на хората — за да няма никаква грешка. След това до късно през нощта започна да седи над речника и граматиката, за да научи нови думи и изрази, които щяха да му трябват в работата с майсторите, за да може да им обясни какво иска, за да разбере какво могат и какво не могат да вършат. Колко пъти се отчайваше и му идваше да се обърне за помощ към свещеника, но знаеше, че оттам не можеше да очаква помощ, че враждата им бе трайна и непоправима.

Карма, помисли си той без болка, по-скоро със съжаление към свещеника заради жалкия му фанатизъм.

— Хипару-у-у!

Самураите пак се напънаха, като скандираха нещо, и дружно затеглиха. Развалината едва помръдна и те удвоиха усилията си, но в следващия миг тя рязко се освободи от въжетата и те се проснаха на пясъка. Изправиха се пак на крака, като се смееха и закачаха, но корабът отново бе заседнал.

Блакторн им показа как да дърпат ту на една, ту на друга страна, за да размърдат огромното туловище, но всичко беше безрезултатно — все едно, че корабът бе закотвен.

— Ще трябва да му поставя шамандури и да чакам приливът да го вдигне — произнесе той на английски.

— Додзо? — попита незабавно озадаченият Нага.

— Гомен насай, Нага-сан — извини се той и започна да обяснява намеренията си със знаци и рисунки по пясъка, като се проклинаше, че не знае добре езика — как ще направи нещо като сал и ще го завърже за кораба при отлив, а при следващия прилив водата ще го издигне и те ще могат да го издърпат на брега. При следващия отлив ще им е лесно, защото преди това ще са направили платформа на колела, върху която да го качат.

— А со десу! — възкликна въодушевено Нага. Обясни на останалите намеренията на Блакторн и те също се възхитиха, а васалите на Блакторн се надуха от гордост.

Това не убягна от погледа на Блакторн и той посочи единия от васалите си с пръст.

— Къде ви отиде възпитанието?

— Какво? Ах, извинете, господарю, ако съм ви засегнал.

— Днес ви извинявам, но утре вече няма. Плувайте до кораба и развържете онова въже.

Самураят се разтрепери и се ококори.

— Извинете, господарю, не знам да плувам.

Настъпи мъртва тишина и Блакторн разбра, че всички чакат да видят как ще постъпи. Много се ядоса на себе си, защото заповедта си беше заповед и той, без да иска, бе издал смъртна присъда, която човекът не заслужаваше. Замисли се.