Джеймс Клавел - Шогун

— Да нямате някаква грешка, Оми-сан? — попита го Торанага, когато Оми тайно му докладва в Мишима, докато той чакаше резултата от предизвикателството на Марико в Осака.

— Не, господарю. Кивами Матано от Трети полк на Идзу чака отвън. Офицерът от Идзу — грубоват мъж на средна възраст с тежки челюсти — му изложи целия заговор, съобщи паролите и обясни как е трябвало да бъде извършен.

— Не можех да живея със срама, че знам за този заговор, господарю. Та вие сте ни законният господар! Разбира се, трябва честно да добавя, че планът беше съставен за в случай на нужда. Предполагам, че това означаваше, ако Ябу-сан реши внезапно да премине на страната на врага по време на самата битка. Много се извинявам, но вие щяхте да сте първата жертва, а след вас Нага-сан и Судара-сама.

— Кога узнахте за този план и кой друг знае за него?

— Малко след като полкът бе образуван. А за него знаем петдесет и четири души — дал съм писмено всички имена на Оми-сан. Кодовото название на заговора е „Сливово дърво“ и той беше потвърден лично от Касиги Ябу-сама. Уреди да потегли последния път за Осака.

— Благодаря ви. Вашата вярност заслужава похвала. Ще държите всичко това в тайна, докато не ви дам друга заповед. След това ще ви възнаградя с имение на стойност пет хиляди коку.

— Моля да ме извините, господарю, но аз не заслужавам нищо. Искам вашето позволение незабавно да извърша сепуку, задето тъй дълго таих в себе си тази тайна.

— Не ви разрешавам. Ще изпълнявате моята заповед!

— Моля да ме извините, но не заслужавам награда. Позволете ми поне да запазя сегашното си имотно положение. Изпълних дълга си и това не бива да се възнаграждава. Дори би трябвало да бъда наказан.

— Какъв е сегашният ви доход?

— Четиристотин коку, господарю. Напълно ми е достатъчно.

— Ще помисля над думите ви, Кивами-сан. След като офицерът излезе, той попита Оми:

— Какво сте му обещали, Оми-сан?

— Нищо, господарю. Вчера той сам дойде при мен и аз веднага го доведох лично да ви разкаже всичко.

— Тогава трябва да бъде възнаграден. Подобна вярност е по-важна от всичко друго, нали?

— Да, господарю.

— Не споменавайте пред никого нито дума за това.

Оми излезе, а Торанага се замисли дали Мидзуно и Оми не са в дъното на този заговор, за да злепоставят Ябу. Веднага пусна своите лични шпиони да надушат истината. Заговорът обаче се оказа истински и изгарянето на кораба беше отличен предлог да бъдат премахнати петдесет и тримата предатели, които бяха поставени сред охраната от Идзу в нощта на пожара. А Матано Кивами бе изпратен далеч на север в добро, макар и скромно имение.

— Но не мислите ли, че този Кивами е най-опасният от всички? — попита Судара — единственият, посветен в заговора.

— Да. И затова цял живот ще бъде под наблюдение и няма да му се доверявам. Но обикновено и лошите хора имат своите добри страни, както добрите понякога крият зло. Трябва да насърчиш доброто и да се отървеш от злото, без да жертвуваш положителното в човека. В моите владения нищо не изхвърлям с лека ръка на боклука.

Да, доволно си помисли Торанага, ти, Оми, наистина заслужаваш добра награда.

— Слушайте, Оми-сан. Битката ще започне след няколко дни. Вие ми служихте вярно. След последното сражение, когато победя, ще ви направя владетел на Идзу, а провинцията отново ще стане наследствено владение на вашия род.

— Много моля да ме извините, господарю, но не заслужавам такава чест.

— Вие сте млад, но имате големи заложби за възрастта си. Приличате на дядо си — и той беше умен, ала му липсваше търпение.

Отново се разнесе женски смях и Торанага се загледа в Кику, като се питаше какво да прави с нея. Накрая се отказа от първоначалното си намерение.

— Мога ли да ви попитам какво имате пред вид под „търпение“, господарю? — попита Оми, който инстинктивно усети, че Торанага очаква да му бъде зададен този въпрос.

Торанага не откъсваше поглед от момичето, което го караше да усеща топлина в сърцето си.

— Търпение означава умението да се сдържаш. Съществуват седем вида чувства, нали знаете? Радост, гняв, притеснение, обожание, скръб, страх и омраза. Ако човек не им се поддава, значи, е търпелив. Аз не съм толкова силен, колкото бих искал да бъда, но затова пък съм търпелив. Разбрахте ли ме?

— Да, господарю. Много добре ви разбрах.

— А търпението е крайно необходимо качество за един водач.

— Да.

— Ето например онова момиче. То отвлича вниманието ми — прекалено е красива и изискана за мен. Аз съм прост човек и не мога да оценя съвършенството й. Затова реших, че мястото й не е до мен.