Джеймс Клавел - Шогун

— Аз… не нося негово дете, господарю.

— Сигурна ли сте?

— Не, не съм.

Торанага чакаше и мълчеше. Търпеливо. Много работа имаше да свърши още, преди да яхне коня си и да пусне Кого към висините. Копнееше за това удоволствие, но то беше лично, само за него и затова нямаше значение. Докато Фуджико беше от значение и той бе решил поне днес да се преструва, че е победил, че има колкото си иска време и може да си позволи да бъде търпелив, за да уреди някои въпроси, които не биваше да се отлагат.

— Е?

— Много се извинявам, господарю. Не.

— Щом като е не, значи — не, Фуджико-сан. Моля да ми простите, че ви помолих, но така трябваше. — Торанага не беше нито ядосан, нито доволен. Момичето вършеше само онова, което смяташе за достойно, и когато беше сключил споразумението с нея, той много добре знаеше, че промяна нямаше да има. Ето това ни прави нас, японците, единствени и неповторими на този свят, доволен си каза той. Спазаряването със смъртта е свещено нещо. Той й се поклони тържествено. — Вашето чувство за чест и дълг към съпруга ви е похвално, Усаги Фуджико — назова я той с името, което официално вече не съществуваше.

— Благодаря ви, господарю.

От очите й бликнаха сълзи на радост, че й се оказва такава чест, защото с простичкия си жест Торанага изтриваше печата на позора от единствения съпруг, който бе имала на този свят.

— Чуйте ме, Фуджико-сан, двадесет дни преди последния ден ще тръгнете за Йедо — независимо каква ще бъде моята съдба. Смъртта ви трябва да настъпи по време на пътуването и трябва да изглежда като нещастен случай.

— Да, господарю.

— Това ще бъде наша тайна. Само между нас двамата.

— Да, господарю.

— А дотогава ще продължите да бъдете глава на неговото домакинство.

— Да, господарю.

— А сега помолете Гьоко-сан да дойде при мен. Преди да тръгна, пак ще ви повикам. С вас имам да обсъдя и други въпроси.

— Да, господарю. — Фуджико се поклони дълбоко. — Благодаря ви, че ме освободихте от задължението да живея.

И тя излезе.

Интересно, мислеше Торанага, как се менят жените — също като хамелеони. В един момент са грозни, а в следващия миг — привлекателни, понякога дори красиви, а всъщност не са.

— Викали сте ме, господарю?

— Да, Гьоко-сан. Какви новини ми носите?

— Всякакви, господарю. — Чудесно гримираното й лице не изрази и следа от страх, очите й блестяха, но червата й се бунтуваха. Знаеше, че тази среща не бе случайна и инстинктът й подсказа, че сега Торанага е по-опасен от всякога. — Вече се работи по създаването на Гилдата на куртизанките, съставят се правилата, които вие ще одобрите. На север от града има едно чудесно място, което би било…

— Мястото, на което аз се спрях, е по-близо до брега. В Йошивара.

Тя похвали избора му, но вътрешно проплака. Йошивара — Тръстиковото блато — беше едно мочурище и преди да се огради и да започнат строителните работи, трябваше да се отводни и благоустрои.

— Отлично, господарю. Освен това съставяме вече правилата за гейшите, които ще можете да прегледате.

— Добре. Нека бъдат кратки и конкретни. Какъв надпис ще поставите над главната порта за Йошивара?

— „Страстта не е трайна — някой трябва да я поддържа“.

Той се засмя, тя също се усмихна, но нито за миг не се отпусна, а продължи да бъде нащрек. После Гьоко добави сериозно:

— Искам отново да ви благодаря от името на бъдещите поколения, господарю.

— Съгласих се не заради тях, нито заради вас — сряза я Торанага и цитира една мисъл от Заветите си: — „Добродетелните мъже винаги са обсипвали с хули публичните домове и други подобни заведения, но повечето мъже не са добродетелни и ако някой владетел забрани тези домове и правенето на любов, значи, е глупак, защото много скоро по-големи злини ще пламнат като чумна епидемия.“

— Колко сте мъдър!

— А съсредоточаването на въпросните домове на едно място се прави с цел недобродетелните мъже да бъдат под пряко наблюдение, да бъдат облагани със съответните данъци и добре обслужвани — всичко това едновременно. И тук сте права, Гьоко-сан — страстта не е трайна. Много бързо преминава. Друго?

— Кику-сан възстанови здравето си, господарю. Изцяло.

— Да, сам видях. Колко е прекрасна! Много съжалявам, че в Йедо е горещо и неприятно през лятото. Сигурна ли сте, че вече е добре?

— Да. Но вие много й липсвахте, господарю. Ще ви придружим ли до Мишима?

— Какви други слухове сте дочули?

— Само, че Ишидо е напуснал крепостта Осака: Регентите официално са ви обявили извън закона. Каква наглост, господарю!