Джеймс Клавел - Шогун

— Ах, господарю, това е най-приятната новина, която бихте могли да ми съобщите.

— Радвам се.

Той се обърна към втората носилка и поздрави Кику, която му се усмихна жизнерадостно и го приветствува с много обич — колко била щастлива да го види и колко й липсвал.

— Толкова време не съм ви виждала, господарю — завърши тя.

— Да. Извинете ме, моля — побърза да се отдалечи той, възбуден от необикновената й красота и радостта, която изпита въпреки обзелите го тревоги. — Много ми е приятно, че сте тук.

Погледът му се прехвърли върху последната носилка.

— А, Гьоко-сан, откога не съм ви виждал — сухо продължи той.

— Благодаря ви, господарю. Почувствувах се преродена, щом старите ми очи ви съзряха отново. — Поклонът на мама-сан беше крайно изискан, дрехите й — дискретно разкошни, и за миг изпод кимоното й му се мярна нещо алено, от най-скъпа коприна. — Ах, колко сте силен, господарю, великан сред мъжете — продължи да гука тя.

— Благодаря, и вие изглеждате много добре.

Кику плесна радостно с ръце, възхитена от размяната на комплименти, и всички се присъединиха към звънкия й смях.

— Слушайте! — продължи той весело. Не можеше другояче, когато тя беше наоколо.

— Уредих ви да останете тук известно време. А сега, Фуджико-сан, ще ви помоля да дойдете за малко с мен.

Торанага я отведе в една от стаите и след като я почерпи с чай и други освежителни напитки и поговориха за туй-онуй, пристъпи към целта си:

— Съгласихте се на половин година и аз също дадох съгласието си. Много моля да ме извините, но днес бих искал да знам дали не сте готова да променим това споразумение.

— За каква промяна може да става дума, господарю?

— Знаете. Заповядвам ви!

— Моля да ме извините, господарю — продължи Фуджико глухо, — но нямах това пред вид. Споразумението сключих по своя воля с духовете на покойния ми съпруг и сина ми и тържествено го скрепих с клетва, дадена на Буда. То не може да се промени.

— Заповядвам ви да го промените!

— Много моля да ме извините, но при това положение бушидо ме освобождава от задължението да ви се подчиня. Споразумението, което сключихме с вас, беше също тъй тържествено и обвързващо и може да бъде променено само при взаимно съгласие, без оказване натиск върху коя да е от страните.

— Нима не сте доволна от Анджин-сан?

— Аз съм негова законна наложница. Трябва той да е доволен от мен.

— Бихте ли могли да продължите да живеете с него, ако споразумението не съществуваше?

— Животът с него е изключително труден, господарю. Всички наши обичаи, повечето учтиви условности, които правят живота ни сигурен, смислен и поносим, трябва да бъдат пренебрегвани или заобикаляни, затова и домакинството му е несигурно, без никакво уа — никаква вътрешна хармония за мен. Почти ми е невъзможно да наемам слуги, които да го разбират, пък и аз не винаги мога да го разбера… Но въпреки това отговорът на въпроса ви е — да, бих могла да продължа да изпълнявам задълженията си към него.

— Ще ви помоля да продължите да ги изпълнявате.

— Вие сте мой господар, Торанага-сама. На второ място след вас е моят съпруг.

— Исках да кажа, Фуджико-сан, че Анджин-сан ще се ожени за вас. Тогава няма да сте вече наложница.

— Самураят няма двама господари, жената няма двама съпрузи. Моят съпруг е мъртъв. Моля да ме извините, но решението си няма да променя.

— Ако човек има търпение, всичко може да се промени. Анджин-сан ще усвои обичаите ни и тогава в домакинството му ще настъпи уа. Откак е тук, той научи толкова много неща…

— Не ме разбирайте погрешно, господарю. Анджин-сан е най-изумителният човек, когото съм срещала, и със сигурност най-добрият. Той ми оказа огромна чест И аз съм уверена, че домът му в най-скоро време ще бъде вече истински дом, но… моля да ме извините, трябва да изпълня своя самурайски дълг към мъртвия си съпруг, към единствения си съпруг… — Тя се опита да се овладее. — Длъжна съм, знаете. Длъжна съм, иначе… всичкият срам, позор и страдания, които понесох, ще бъдат напразни… И неговата смърт, и смъртта на детето ми, и счупените му мечове, и това, че е погребан в селището на ета… Ако не изпълня дълга си, тогава бушидо ще означава една огромна подигравка.

— Искам да ми отговорите на един въпрос, Фуджико-сан: нима дългът ви към една молба, отправена от мен, законния ви господар, и към един изумително храбър мъж, който е вече почти японец и е ваш господар, и… — реши да добави той, като смяташе, че е отгатнал причината за внезапното й разхубавяване — и към нероденото му дете, нима всичко това не бива да дойде на преден план пред един предишен дълг?