Джеймс Клавел - Шогун

— Ще ви се подчиня.

— Да не съм забравил нещо?

Оми се огледа да види да не и да ги подслушва някой.

— А какво ще кажете за наследника? — предпазливо попита той. — Нали ако наследникът излезе срещу нас на бойното поле, ние ще загубим?

— Ще вземете мускетния полк, ще си пробиете с него път и ще убиете наследника — независимо какво казва Торанага. Яемон трябва да е главната ви мишена.

— И аз така си мислех. Благодаря ви.

— Добре. Но дето ще чакате, по-добре още сега да предложите пари за главата му — чрез нинджа… или Амида Тонг.

— А как да се свържа с тях? — попита Оми с леко потреперващ глас.

— Онази стара вещица Гьоко — мама-сан — знае как.

— Тя?

— Да. Но се пазете от нея и от Амида. Не ги използувайте за щяло и нещяло, Оми-сан. А нея не я закачайте и винаги я закриляйте. Знае прекалено много тайни, а перото има дълга ръка, която може да те стигне и отвъд смъртта. Една година тя беше неофициална наложница на баща ми… Няма да се учудя, ако синът й е мой брат. Да, пазете се от нея, тя знае прекалено много тайни.

— Но откъде да взема пари?

— Това си е ваша работа. Но ги набавете отнякъде. Откъдето и да е, по какъв да е начин.

— Благодаря. Ще изпълня волята ви.

Ябу се наведе още по-напред. Оми веднага настръхна подозрително, а ръката му автоматично започна да измъква меча от ножницата. Ябу остана доволен, че дори и беззащитен, все още вдъхваше страх.

— И погребете тази тайна надълбоко. Освен това, племеннико, сближете се с Анджин-сан. Опитайте се да станете началник на флотата, която гой ще докара един ден. Торанага не разбира истинската стойност на Анджин-сан, но е прав, че остава зад планините. Това му дава време — и на вас също. Трябва да напуснем сушата и да излезем в открито море — с наши екипажи и техни кораби, а Касиги да бъдат главнокомандуващи. Касиги трябва да излязат в моретата, да ги командуват. Заповядвам ви!

— Имайте ми доверие.

— Добре. И последно — никога нямайте доверие на Торанага.

Оми каза от все сърце:

— Аз му нямам доверие, господарю. Никога не съм му се доверявал. И никога няма да му се доверя:

— Добре. И не забравяйте де се справите с онези мръсни лъжци. Също и с Косами.

— Ябу въздъхна, намерил най-сетне спокойствие. — А сега ще ви помоля да ме извините. Трябва да съчиня предсмъртното си стихотворение.

Оми стана, отстъпи заднишком, поклони се и продължи да отстъпва още двадесетина крачки. Чак когато се усети в безопасност сред телохранителите си, той се отпусна отново, седна спокойно и зачака.

Торанага и придружаващите го препускаха в тръс по крайбрежния път, който заобикаляше обширния залив. От дясната страна морето почти заливаше пътя. Местността беше низина и на места мочуреста, кална. Няколко ли по на север пътят се сливаше с основната артерия на Токайдо. А след още двадесет ли се намираше Йедо.

Придружаваха го сто самураи и десет соколари с десет птици, кацнали на покритите им с ръкавици ръце. Судара с двадесет телохранители и три сокола яздеше отпред.

— Судара! — извика Торанага, сякаш идеята току-що му бе хрумнала. — Ще спрем в следващия хан. Искам да закуся.

Судара махна, за да покаже, че е разбрал, и препусна в галоп. Когато Торанага пристигна в хана, прислужничките вече се кланяха и усмихваха, ханджията и всичките му хора бяха на негово разположение. Телохранителите охраняваха пътя и от двете посоки, а знамената на Торанага гордо се вееха.

— Добро утро, господарю, какво мога да ви поднеса? — поклони се ханджията. — Благодаря ви, че удостоихте с вниманието си бедното ми ханче.

— Чай и юфка със соев сос, ако обичате.

— Да, господарю.

Храната му беше незабавно поднесена в красива купичка, сготвена точно както той я харесваше. Явно ханджията беше предварително инструктиран от Судара. Торанага седна направо на верандата и изяде простото селско ястие с огромно удоволствие, загледан в пътя. Останалите клиенти му се кланяха и се пръснаха да си гледат работата, горди, че са отседнали в един и същи хан с великия даймио. Судара обикаляше постовете и следеше всичко да е наред.

— Къде са викачите? — попита той водача на ловците.

— Някои са на север, други на юг, а имам хора и там горе в планината — посочи старият самурай към Йокохама, жалък и запотен. — Моля да ме извините, но имате ли някаква представа къде господарят ще желае да ловува?

— Никаква. Но внимавайте днес да не вършите повече грешки.

— Да, господарю.

Судара завърши обиколката си и отиде да докладва на Торанага.