Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Тази нощ сънувам, че съм птица, черен бързолет, който лети високо и без страх над новото кралство Кастилия, южно от Толедо, над Кордова, на юг към кралство Гранада; земята под мен се разстила като жълто-кафяв килим, изтъкан от златните руна на овцете на берберите, земята с цвят на месинг е пронизана от бронзови скали, хълмовете са толкова високи, че дори маслиновите дървета не могат да се захванат по стръмните им склонове. Летя все напред, мъничкото ми птиче сърчице блъска глухо в гърдите, докато виждам розовите стени на Алкасар, голямата крепост, която обгръща двореца Алхамбра, и като се стрелвам ниско и бързо, докосвам грубите стени на квадратната наблюдателна кула, където някога се вееше знамето с полумесеца, за да се гмурна надолу към Двора на миртите, за да обикалям безспир в топлия въздух, обкръжен от изящни сгради с гипсови украси и мозайка, загледана надолу към огледалната повърхност на водата, и виждам най-сетне онази, която търся: майка ми, Изабела Испанска, която се разхожда в топлия вечерен въздух и мисли за дъщеря си в далечната Англия.

— Искам да те помоля да се срещнеш с една дама, която е голяма моя приятелка и има желание да бъде и твоя приятелка — каза Артур, подбирайки внимателно думите си.

Придворните дами на Каталина, отегчени в този студен, лишен от развлечения следобед, проточиха шии, за да слушат, докато се опитваха да се преструват, че са заети с ръкоделието си.

Каталина веднага пребледня като лена, върху който бродираше.

— Милорд? — попита тя тревожно. Той не беше споменал нищо за това в ранните часове на сутринта, когато се бяха събудили и се бяха любили. Беше очаквала да го види чак на вечеря. Пристигането му в покоите ѝ беше знак, че нещо се е случило. Тя застана нащрек, в очакване да разбере какво ставаше.

— Дама ли? Коя е тя?

— Може да си чувала за нея от други, но те моля да не забравяш, че тя силно желае да бъде твоя приятелка, и винаги е била добра моя приятелка.

Главата на Каталина рязко се вдигна нагоре, тя си пое дъх. За миг, за един ужасен миг, си помисли, че той въвежда в двора ѝ своя бивша метреса, че иска да измоли място сред придворните дами за жена, която е била негова любовница, за да могат да продължат връзката си.

Ако наистина прави това, знам каква роля трябва да играя. Виждала съм майка си принудена да общува с хубавите момичета, на които баща ми, да му прости Господ, не може да устои. Отново и отново го виждахме как засвидетелства специално внимание на някое ново лице в двора. Всеки път майка ми се държеше, сякаш не беше забелязала нищо, даваше на девойката богата зестра, омъжваше я за някой подходящ придворен, и го насърчаваше да отведе невестата си някъде много надалече. Това се случваше толкова често, че се превърна в шега: говореха, че ако някое момиче иска да сключи добър брак с благословията на кралицата и да замине в някоя отдалечена провинция, трябва само да привлече погледа на краля, и съвсем скоро ще се види как напуска Алхамбра на чудесен нов кон, с кат нови дрехи.

Зная, че една благоразумна жена отвръща поглед и се опитва да понесе обидата и унижението, когато съпругът ѝ предпочете да вземе друга жена в леглото си. Това, което не трябва да прави, това, което абсолютно никога не трябва да прави, е да се държи като сестра ми Хуана, която срами себе си и всички нас, като изпада в гневни пристъпи с крясъци, истеричен плач и заплахи за отмъщение.

— Няма полза от това — каза ми веднъж майка ми, когато един от посланиците ни описа някаква ужасна сцена, разиграла се в двора на Филип в Нидерландия: как Хуана заплашила да отреже косата на жената, нападайки я с ножица, а после заявила, че ще се намушка.

— Оплакването само влошава нещата. Ако един съпруг кривне от пътя, ще трябва да го приемеш обратно в живота си и в леглото си, каквото и да е направил; няма как да избягаш от брака. Ако си кралица, а той — крал, трябва да работите заедно. Ако той забрави дълга си към теб, това не е основание ти да забравяш своя дълг към него. Колкото и да е мъчително, ти си винаги негова кралица, а той винаги е твой съпруг.

— Независимо от това, което прави? — попитах я. — Както и да се държи? Той е свободен, въпреки че ти си обвързана?

Тя сви рамене:

— Каквото и да прави, то не може да разкъса брачната връзка. Вие сте женени пред Бога: той винаги е твой съпруг, ти винаги си кралица. Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва 6 6 Матей 19:6. — Б.пр. . Каквато и болка да ти причини съпругът ти, той все пак е твой съпруг. Може да е лош съпруг, но все пак е твой съпруг.