Колийн Маккълоу - Венец от трева

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Венец от трева» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1996, ISBN: 1996, Издательство: Плеяда, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Венец от трева: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Венец от трева»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Изпод майсторското перо на авторката историческите личности престават да бъдат абстрактни образи. Превръщат се в хора от плът и кръв, способни на страстна любов, безчестия и убийства по пътя към славата.

Венец от трева — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Венец от трева», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Кое от всичките? — обади се тихичко Марий.

— Синът й, който още няма и две години. О, Гай Марий, то наистина е удивително дете! Знам, че от време на време се раждат и подобни, но със сигурност е първото, което познавам. Не съм чувала някой от приятелите ни да се похвали със син като Цезар. Искам да кажа, че всяка майка се чувства щастлива, когато мъжът й заведе седемгодишния им син на Форума и детето научи какво означава дигнитас и какво — аукторитас ! А това мишле, дето няма две годинки, вече го знае, без дори да е виждало баща си! Повярвай ми, мъжо, малкият Цезар е наистина удивително дете.

Юлия се разпалваше да говори и ето че през ума й мина друга мисъл, която не можеше да не сподели:

— А! Между другото, вчера разговарях с Муция, жената на Крас Оратор. Каза ми, че съпругът й много се хвалел с някакъв свой клиент, чийто син бил досущ като малкия Цезар. — Тя мушна Марий в ребрата. — Сигурно фамилията ти е позната, защото били родом от Арпинум.

Марий вече бе започнал да се унася, но тонът на жена му, както и лакътят в ребрата го върнаха към разговора.

— От Арпинум ли? И кои по-точно?

Арпинум беше родното му място, където и досега той владееше земите, наследени от предците си.

— И клиентът на Крас Оратор, и синът му се казват Марк Тулий Цицерон.

— За нещастие наистина познавам фамилията. Даже ни се падат далечни братовчеди. Злостни и свадливи люде! Преди сто години ни откраднаха част от земите, на туй отгоре спечелиха делото в съда. Оттогава не им говорим.

Отново затвори очи.

— Да, разбирам — притисна се до мъжа си Юлия. — Както и да е, момчето е на осем години, но било толкова интелигентно, че вече ходело да се учи на Форума. Крас Оратор предрича, че скоро ще предизвика огромен интерес. Мен ако питаш, и Цезар ще предизвика интерес, когато стане на осем.

— Ъ-ъ! — широко се прозя Марий.

Юлия отново го сръга с лакът.

— Ти, Гай Марий, се каниш да заспиш! Я бързо се разсънвай, бързо!

Той отвори широко очи и заръмжа като куче.

— Да вземеш да ме разходиш около Капитолия?

Жена му се засмя на шегата му и се облегна върху възглавницата.

— Е, що се отнася до момчето на Цицерон, още не съм го виждала, но затова пък познавам племенника си Гай Юлий Цезар и мога да ти кажа, че той не е… нормален . Знам, че обикновено използваме думата за хора, които имат умствени увреждания, но не виждам защо тя да не приляга и за онези, които, напротив, са свръхнадарени.

— Забелязвам, Юлия, че с възрастта ставаш все по-приказлива — започна отегченият съпруг.

Юлия обаче не му обърна внимание.

— Малкият Цезар още не е навършил две години, а вече е мъдър като стогодишен старец! Говори със сложни и правилно построени фрази, при това знае точно какво означават!

Чак сега Марий се разбуди напълно. Само за миг и умората му се изпари, сякаш никога не я е имало. Надигна се от постелята, за да изгледа по-добре жена си, чието благо лице бе изгубило на мъжделивата светлина на нощната лампа изразителните си черти. Нейният племенник ! Нейният племенник на име Гай! Когато навремето в двореца на княз Гауда в Картаген той се беше срещнал за пръв път с Марта Сирийката, старата гадателка му беше предсказала, че ще стане Пръв сред римляните и че ще бъде избран седем пъти за консул. Но беше добавила, че все пак няма да е най-великият човек в римската история. Щял да бъде племенникът на жена му, Гай! И тогава той си беше казал: „Само през трупа ми! Никому няма да позволя да ме засенчи.“ А ето, че детето беше, тъй да се каже, пред очите му, живо доказателство за правилността на предсказанието.

Отново се отпусна в постелята и усети как умората се е свлякла в краката му, където се обаждаше смътна болка. Толкова време, толкова енергия, толкова страст беше хвърлил той, за да се добере до първенството сред всички римляни, а сега трябваше като с вързани ръце да гледа как едно младо аристократче се готви да заеме мястото му, което той, Гай Марий, повече не ще може да брани заради възрастта си. Колкото и да обичаше жена си, колкото и да си признаваше, че нейната патрицианска фамилия му е осигурила първото избиране за консул, той пак не желаеше да се примири с факта, че племенникът й, плът от нейната плът, кръв от нейната кръв, ще се издигне по-високо от него самия.

Досега Марий беше избиран шест пъти за консул, което означаваше, че му предстои още един мандат — седмият и последният. Никой в Рим не приемаше насериозно идеята, че той може да възвърне предишната си слава. Че ще се върнат и онези години на уплаха и ужас, когато центуриатните комиции на три пъти го бяха определяли за римски консул ин абсенция — най-яркото доказателство, че той, Гай Марий, е единственият човек, способен да спаси Рим от германите. Е, той го беше спасил. И получи ли нещо за благодарност? Опозиция във всичко, неодобрение, унищожение на всичко постигнато от него. Продължи се отколешната му вражда с Квинт Лутаций Катул Цезар, с Прасчо Метел Нумидик, с групата влиятелни сенатори, обединили се единствено с цел да свалят него, Гай Марий, от пиедестала му. Малки човечета с големи имена, които се ужасяваха при мисълта, че обичният им Рим е бил спасен от някакъв си презрян нов човек — от някакъв италийски селянин, който не може да говори гръцки, както преди десетилетия беше отбелязал Прасчо Метел Нумидик.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Венец от трева»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Венец от трева» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Венец от трева»

Обсуждение, отзывы о книге «Венец от трева» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x