Роалд Дал - Вещиците

— Искрено се надявам — рече баба, — защото английските вещици са може би най-коварните в целия свят.

Докато тя седеше и пушеше вонящата си пура, аз се взирах в липсващия й палец. Не можех да откъсна очи от него. Бях като хипнотизиран и не преставах да се чудя точно какво ужасно нещо се е случило, когато е срещнала онази вещица. Сигурно е било страховито и отвратително, иначе баба щеше да ми разкаже. Може би просто си беше премазала палеца? Или пък го е пъхнала в чучура на чайник с вряща вода и пръстът й е бил попарен. Или пък някой го бе изтръгнал от ръката й като зъб? Не преставах да се чудя.

— Разкажи ми за английските вещици, бабо.

Тя дръпна от вонящата си пура.

— Любимата им клопка е да забъркват прах за превръщане на децата в някое същество, което всички възрастни ненавиждат.

— Какво същество например, бабо?

— Често ги превръщат в плужеци — отвърна тя. — Плужеците са им любими. Възрастните ги настъпват и размазват, без да знаят, че някои от тях са деца.

— Това е отвратително! — извиках аз.

— Понякога ги превръщат в бълхи — продължи баба. — Могат да те превърнат в бълха и майка ти, без да знае какво прави, ще извади отровата против бълхи и край с теб.

— Плашиш ме, бабо. Май не искам да се връщам в Англия.

— Чувала съм за английски вещици, които превръщали деца във фазани, а после ги пускали в гората в деня преди началото на ловния сезон.

— Леле! Значи ги застрелвали, така ли?

— Разбира се, че ги застрелвали. А после ги оскубвали и ги опичали за вечеря.

Представих си, че съм фазан, който лети уплашено над мъже с пушки и се стрелка нагоре-надолу под оглушителните изстрели на оръжията.

— Да, на английските вещици им доставя голямо удоволствие да гледат отстрани как възрастните убиват собствените си деца.

— Никак не искам да се връщам в Англия, бабо.

— Естествено, че няма да искаш. На мен също не ми се ходи там. Но се страхувам, че се налага да заминем.

— Вещиците във всяка страна ли са различни? — попитах аз.

— Напълно различни са — отвърна баба. — Но не знам много за вещиците в другите държави.

— Дори и за американските ли не знаеш нищо?

— Почти нищо не знам, но съм чувала да разправят, че в Америка вещиците могат да накарат възрастните да изядат собствените си деца.

— Не е възможно! — извиках аз. — О, бабо, това не може да е вярно!

— Не знам дали е вярно, обаче се носи такъв слух.

— Но как ги карат да изядат собствените си деца?

— Като ги превръщат в кренвирши. За умната вещица това е лесна работа.

— Във всички страни по света ли има вещици?

— Навсякъде, където има хора, има и вещици — каза баба. — Във всяка страна има Тайно дружество на вещиците.

— А всички те познават ли се помежду си, бабо?

— Не. Вещицата познава само вещиците в своята страна. Напълно забранено й е да общува с чуждестранни вещици. Но една английска вещица например познава всички останали вещици в Англия. Всички те са приятелки. Звънят си по телефона. Разменят си смъртоносни рецепти. Бог знае за какво си говорят. Дори не искам да си помислям.

Седях на пода и се взирах в баба. Тя загаси пурата си в пепелника и скръсти ръце на корема си.

— Веднъж годишно — продължи тя — вещиците във всяка страна си организират тайно събрание. Събират се на едно място и изслушват лекция от Върховната вещица, повелителката на всички вещици по света.

— От кого ? — извиках аз.

— От своята водачка — рече баба. — Тя е изключително могъща. Безмилостна е. Всички останали вещици треперят от страх пред нея. Виждат я само веднъж годишно на редовното си събрание. Тя отива там, за да им вдъхне сили и да им даде нареждания. Върховната вещица пътува от страна на страна, за да присъства на тези годишни събрания.

— Къде се провеждат сбирките, бабо?

— Носят се всякакви слухове, но съм чувала, че просто си запазват зала в хотел, като обикновена група жени, които са на конференция. Чувала съм и че в хотелите, в които отсядат, се случват някои много странни неща. Разправят, че не спели в леглата си, по килимите на пода имало петна от изгорено, във ваните намирали жаби, а веднъж един готвач открил малко крокодилче да плува в тенджера със супа.

Баба ми взе пурата си, дръпна от нея и дълбоко вдиша зловонния пушек.

— Къде живее Върховната вещица, когато не пътува? — попитах аз.

— Никой не знае — отвърна баба. — Ако знаехме, можеше да я издирим и унищожим. Вещицолозите по целия свят посвещават живота си на опити да открият тайното й седалище.