Елена Илина - Четвъртата височина

Тя се приближи до самата решетка с голяма червено-синя топка в ръце.

— Добро утро, слон! — учтиво поздрави Гуля. — Аз ви помня. А вие помните ли ме?

Слонът нищо не отвърна, но наведе голямата си умна глава.

— Помни ме — каза Гуля.

Майка й извади от чантата си едно десетаче.

— Гледай, Гуля — каза майка й, — ще му хвърля една паричка.

Слонът потършува с хобота си по земята, вдигна монетата също като с крайчеца на пръсти и я пъхна в джоба на пазача. А после хвана пазача за яката и го повлече след себе си. Пазачът не можа да се задържи на крака и заподскача като момченце. Гуля се смееше с глас. Смееха се и другите деца, които се бяха струпали до решетката.

— Мамо, къде го влачи слонът? — запита Гуля.

— Той иска от пазача нещо сладичко. Върви, казва, ми донеси. Да не мислиш, че току-тъй ти дадох паричката?

Пазачът послушно влезе в съседното помещение, където се намираше складът с хранителните припаси за слона, а слонът закрачи, без да бърза, меко, безшумно, сякаш беше обут в терлици.

— Мамо, слонът обича ли кифла? Може ли да му хвърля?

Гуля хвърли на слона кифла. Слонът вирна нагоре хобот, долната му челюст увисна и кифлата попадна право в устата му.

В тоя момент Гуля видя, че топката се изплъзна от ръцете й и се търкулна под решетката при слона.

— Топката! — завика Гуля. — Слоне, дай ми, моля ти се, топката!

Слонът шляпна с уши и като стисна топката с хобота си също като в шепа, погледна Гуля накриво с умните си малки очички.

— Ето, виждаш ли — каза Гулината майка, — знаех си аз! Нали ти казах да оставиш топката в къщи!

Но в тази минута слонът пусна топката и тя се търкулна на земята, удари се в решетката и отскочи назад, при самите му крака.

— Почакай, Гуля — каза майката, — пазачът ей сега ще се върне и ще ти даде топката.

Но Гуля я нямаше вече до нея. Майката се заозърта на всички страни.

— Къде ли отиде?

— Дете, дете в клетката на слона! — завикаха наоколо.

Майката погледна. Там, зад решетката, в самите крака на слона стоеше нейната Гуля, която при такова съседство изглеждаше още по-мъничка.

Слонът се размърда и всички ахнаха. Още една секунда и широкото, тежко слоново стъпало ще се отпусне върху тази цветна топчица и ще я смаже.

— Пазач, пазач! — завикаха хората.

Но слонът внимателно пристъпи от един крак на друг и се дръпна назад.

Гуля отмахна с ръка хобота му и спокойно вдигна от земята топката.

— Какво крещите всички! — каза тя, като се промъкваше между пръчките на решетката. — Мама казва, че слонът даже бави малки деца!

До дома Гуля вървеше мълчаливо. Майка й не говореше с нея. Виждаше се, че тя все още не можеше да се успокои след постъпката на Гуля.

— Мамичко, прости ми, моля ти се — каза Гуля. — Та нали ти сама ми каза, че от него ни най-малко не трябва да се боя. Защо се изплаши така за мене?

От дълбочината на парка се носеха някакви странни звуци, прилични на параходна сирена.

— Чуваш ли, твоят слон реве — каза майката на Гуля. — Ето какъв зъл става той, когато го раздразнят. А кой го раздразни? Ти! Моля ти се, друг път не се вмъквай при слонове, без да питаш.

При голям и широк вход на къща с много прозорци спря лека кола. Бяха довели петгодишната Гуля в киностудиото.

Предишния ден при Гулината майка бе дошъл нейният стар приятел, режисьорът от киностудиото. По това време в студиото поставяха филма „Рязанските жени“.

— За бога, помогнете ни — каза той, — дайте ни за „Рязанските жени“ вашата Гуля.

И той разказа, че момичето, което трябвало да участва в този филм, така се изплашило от силните лампи, от трясъка на апаратите, че решително отказало да участва.

— Вашата Гуля е храбра, тя няма да ни изложи — каза режисьорът.

— Че е храбра, храбра е — отвърна майка й, — но боя се, че е раничко още за нея да играе във филм.

— Нищо, само веднъж — успокои я режисьорът.

И ето че Гуля влезе в някаква особена стая, цялата отрупана с огледала, високи лампи и разни непознати за нея неща.

Режисьорът взе Гуля на коленете си.

— Ти трябва да изплашиш ей тая леля — каза той, показвайки една красива едроока жена в пъстра рокля и с кърпа на главата. — При нея ще дойде един сърдит чичо. Ти първа ще го видиш, ще изтичаш при нея и ще извикаш: „Чичо пристигна!“. Разбра ли?

— Разбрах — каза Гуля.

И репетицията започна. Премениха Гуля с дълъг шарен сарафан, на главата й вързаха забрадка.

— Е, не е ли същинска рязанска жена? — казваха, като се смееха, заобиколилите Гуля актьори.