— Какво да ти разкажа?
— За мама Гуля — каза Йожик, като се въртеше и мачкаше с глава възглавницата.
— Добре, Йожик. Слушай. В същата тази къща, в същата стая живя и мама Гуля. Тогава тя беше още мъничка, като тебе.
— Ами аз? — запита Йожик. — Къде бях аз?
— Тогава тебе те нямаше още.
Йожик учудено гледаше баба си. Че как може него да не го е имало? Съвсем да не го е имало?
— И аз съм бил! — разсърди се Йожик.
— Е, добре, бил си. Хайде, затвори очи.
Йожик легна, а след това пак седна.
— Бабо, покажи ми светлините!
— Няма ги сега.
— Отвори — и той показа към транспаранта.
— Не бива, момченцето ми.
Йожик недоверчиво гледаше прозореца. Струваше му се, че ако само се отвори транспарантът, и в тъмното небе отново ще запламтят светлините, а стъклата ще затреперят от грохота на оръдията.
И светлият образ на мама Гуля се свързваше вече в неговата представа с тия многоцветни светлини, които се запалваха в прозореца над зъбчатите стени на Кремъл.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7530
Издание:
Елена Илина. Четвъртата височина
Руска. Второ преработено издание
Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, София, 1961
Редактор: Вера Филипова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Коректор: Недялка Труфева
Художник: Жана Костуркова
Какво ти е, миличкото,
какво ти е, кученце,
какво седиш там в ъгъла?
Скучно е на кученцето,
скучно е на миличкото
тихо да седи там в ъгъла.
Е, ела, аз ще те помилвам.
Хлебец няма в къщи.
Ето, заспива моето червеникаво,
мъничко в тихото свое ъгълче.
Птиците скоро отлитат
на ята у дома си,
Африка за тях е ароматна,
Африка е техен роден край.
Игра на думи — королева на руски значи царица. — Б.пр.
Клюква — червен плод от рода на боровинките. — Б.пр.
Килка — вид дребна риба. — Б.пр.
Пончик — мекица. — Б.пр.
Блин — тиганица. — Б.пр.
БГТО — бъди готов за труд и отбрана. — Б.пр.
Надя — Надежда
надежда лелее,
че букли и одежда
сърца побеждават. — Б.пр.
Курай — башкирски музикален инструмент от рода на флейтите. — Б.пр.
Извива се огън в печицата тясна,
на дърветата смола като сълза.
И ми пее в землянката хармоника
за твоята усмивка и очи…