Петър Бобев - Гладиаторът

Педагог — в древността роб, който води сина на господаря си на училище.

Пела — столица на Древна Македония, с. Апостол, Енидже, Вардарско.

Пелта — малък кръгъл щит, отначало от опъната кожа върху оплетени пръчки.

Пенати — домашни божества покровители на семейството и държавата.

Пеплум — широка гръцка женска дреха.

Перистил — обкръжен с колони двор на римска къща.

Питагор — древногръцки философ идеалист, вярвал в безсмъртието.

Пития — жрица предсказателка в Делфи.

Платон — древногръцки философ.

Плебеи (плебс) — римско простолюдие.

Понт — римското название на Черно море, царството на Митридат.

Претекста — тога, обшита с пурпур на магистрат.

Претор — висше длъжностно лице след консула.

Преториум — в случая главния площад в римски лагер с палатката на пълководеца.

Проскрипция — списък на обявени извън закона лица.

Резос — тракийско название със значение на базилевс.

Рециарий — гладиатор, въоръжен с мрежа и тризъбец.

Речитатив — вид пеене, близко до декламацията.

Ритон — античен съд за вино във форма на рог или животинска глава.

Рома — римското название на Рим.

Ромфея — тракийски дълъг двуостър меч, служел и за метателното копие.

Сабини (сабиняни) — едно от най-старите племена в Италия, съседи на латиняните.

Салве — здравей (лат.)

Самнити — древно племе в Средна Италия.

Сатир — горско божество с кози крака.

Сатри — тракийско племе, обитаващо територията между Струма и Места.

Сатурн — староиталийски бог на земеделието, през неговото царуване бил Златният век.

Сатурналии — празник в чест на Сатурн, 17–23 декември.

Сбелсурд — главно божество на дентелетите, отъждествявано със Залмокс.

Секутор — гладиатор с меч, щит и шлем, противник на рециария.

Семела — тракийска богиня на земята, майка на Дионис.

Сенат — съвет на старейшините в Рим.

Серди — тракийско племе в Софийско поле.

Сердика — страната на сердите и селище на мястото на днешна София.

Сестерция — малка сребърна монета, равна на 4 аса.

Синти — племе, населяващо областта Синтия.

Синтия — страната на синтите, вероятно в днешно Петричко.

Сиринга — нимфа, превърната в тръстика; флейта.

Ситалк — резос на тракийското племе одриси, създал могъща държава.

Скаптопара — тракийско селище до днешния Благоевград.

Скития — древна област между р. Дон и Дунав, населена със скити.

Скодриски — келтско племе по р. Морава.

Скомброс — тракийско название на Витоша.

Смалт — оцветено стъкло.

Стикс — река в подземното царство, вледеняваща всичко.

Стило — калем, желязно острие за писане.

Стоик — привърженик на учението стоицизъм, устойчив в изпитанията.

Стола — дълга гръцка женска дреха, дреха на флейтист.

Стримон — тракийско название на р. Струма; Стримон, син на Арес, удавил се в същата река.

Таблинум — стаята между перистила и атриума в римска къща.

Талант — гръцка мярка за тегло 25–26 кг.

Тартар — място за наказания в подземния свят.

Тевтони — германско племе.

Терма — древното име на Солун.

Термополии — кръчми, където се продавали топли напитки.

Тирс — жезъл с борова шишарка.

Тога — връхна дреха на римляните.

Тосканци — племе в Средна Италия.

Траки — племена от индоевропейски произход, населяващи главно сегашните български земи, споменати за пръв път от Омир.

Трап — мостчето, свързващо кораба с кея.

Тракийски конник (Херос) — бог на лова, плодородието, живота и смъртта, всебог, послужил за основа на Свети Георги.

Трибали — мизийско племе, населяващо областта от Ниш до Дунав.

Трибун — висш администратор; висш офицер — във всеки легион по 6 трибуна; в случая трибун на кохортата е командирът на първата кохорта в легиона.

Триклиниум — канапе за лягане, в случая трапезария.

Трирема — галера с три реда весла.