Ерик Найт: Ласи

Точно в този миг Джо погледна към баща си, който го наблюдаваше с ъгълчето на окото си. Баща му вдигна ръка и докосна носа си с показалец. А този смешен жест означаваше следното:

„Не вземай толкова несериозно жените, Джо. Те трябва да понасят много несгоди, защото си стоят вкъщи и по цял ден чистят и мият и готвят, затова често дават воля на лошото си настроение и ни ругаят с остри думи, но ние трябва да мълчим и да преглъщаме, за да им позволим да изпуснат малко пара. Защото знаем, че всъщност не го правят с лошо сърце. Ние, мъжете, знаем това — ние, мъжете!“

Баща му се усмихна, Джо се ухили в отговор и това ново, взаимно разбиране между двама мъже, които понасят търпеливо женските укори, му се стори толкова весело, че избухна в смях. Смехът му ставаше все по-неудържим, докато майка му изведнъж се обърна.

— Така значи, започна и да ми се надсмиваш! Ще те науча аз тебе! Ще те напляскам така, че да ме запомниш!

Тя размаха сърдито кърпата за съдове и Джо се претърколи настрана, за да я избегне.

— Не съм ти се надсмивал, мамо!

— А защо тогава се хилиш така?

— Защото татко… ами, той направи такава гримаса…

Госпожа Караклоу се обърна към мъжа си.

— Значи ти си виновникът! Внимавай да не напляскам и теб!

Тя се запъти към мъжа си и Джо видя как баща му протегна силните си ръце и едната се сключи около блестящите китки на майка му, а другата обхвана пълната й талия. Госпожа Караклоу беше притисната здраво и не можеше да мръдне. Бащата наведе глава към Джо и проговори усмихнато:

— Само я виж, момче. Коя е най-милата жена в цялото село?

— Мама, разбира се! — отговори Джо гордо и от цялото си сърце.

Лицето на госпожа Караклоу засия.

— Ах, вие двамата — промърмори укорително тя. — Крушата не пада по-далеч от опашката си. Казвате го само за да ме подиграете.

— Разбира се, че не. Момчето отговори честно на един честно зададен въпрос. Повече от сигурно е, че ти си най-милата жена в селото, а и че като те прегърне, човек има за какво да се залови.

— Аха, сега пък искаш да кажеш, че съм дебела! Пусни ме веднага, Сам Караклоу! Трябва да избърша съдовете.

Бащата обаче не я пусна и тя трябваше да го цапне два-три пъти, за да се освободи. Сам Караклоу обаче си стоеше съвсем спокойно и само сведе глава, за да предпази лулата си. После и двамата избухнаха в смях.

Сега вече всичко, ама съвсем всичко беше като едно време — майка му и баща му бяха щастливи и даже се шегуваха един с друг.

Джо зарови лице в козината на кучето и забрави за родителите си.

— Знам, знам — прошепна нежно той, — ти си моята вярна Ласи. Ти се върна при нас.

Ерик Найт (1897–1943) е роден в Йоркшир, Англия. На петнадесет години емигрира в Америка и остава там почти през целия си живот по време на Първата световна война служи в армията на Канада, а през Втората световна война в армията на САЩ.

Работи за различни вестници и списания, изявява се като журналист и карикатурист. Автор е на няколко книги, като сюжетите на повечето от тях се развиват в родния му Йоркшир — „Летящият йоркширец“ (1936), „Това е над всичко“ (1941) и др.

Най-известният му роман е „Ласи“, който намира признание най-вече сред детската публика. Той е издаден през 1940 г. в САЩ, а през 1942 г. във Великобритания. Трогателната история на едно шотландско коли, което изминава над 1000 километра, за да се върне при своя господар, става популярна в целия свят.

Дълъг е и пътят, който изминава самата порода шотландско коли — от обикновено овчарско куче до търсен в целия свят домашен любимец. През 1891 г. са установени и подробно описани външните черти, които трябва да притежава едно коли, за да бъде признато за расово животно. Периодът от края на XIX век до началото на Първата световна война се счита за „златния век“ на шотландското коли. Дори кралица Виктория е негова почитателка — тя е имала бяло коли.

Породата се налага не само благодарение на красотата си, а и на чудесните си „работни“ качества.

Французите използват колитата в полицията, германците на фронта, а царска Русия закупува 400 такива кучета, които са обучени за „санитари“ по време на Руско-японската война.

След 1945 г. киното „открива“ шотландското коли именно чрез романа на Ерик Найт. Американският дресьор Руди Уотъруокс превръща своето любимо куче в кинозвездата Ласи. В България, благодарение на този филм и на телевизионния сериал, името Ласи е толкова популярно, че се е превърнало в синоним на шотландско коли.