Элвин Уайт - Паяжината на Шарлот

Когато се събуди, беше късен следобед. Погледна сакчето. Беше празно. Погледна въздуха. Балоните бяха отлетели. Тогава тръгна бавно и с много мъка в сърцето към вратата, където преди беше паяжината на Шарлот. Той стоеше там и мислеше за нея, когато чу тъничко гласче.

— Салют! — каза то. — Аз съм тук горе!

— Също и аз! — каза друго гласче.

— Също и аз! — каза трето тъничко гласче — Ние решихме да останем. Тук ни харесва и ти ни харесваш.

Уилбър погледна нагоре. Под горната греда на вратата имаше три нови паяжини. Във всяка една от тях той видя по едно паяче, което бързо и чевръсто работеше. Три от нейните дъщери.

— Дали да разбирам, че вие сте решили да останете да живеете във фермата и че аз имам три нови приятелки? — попита той.

— Да, точно така — казаха паячетата.

— А как се казвате, моля? — попита пак Уилбър, разтреперан от щастие.

— Ще ти кажа моето име — каза едното, — ако ми кажеш защо трепериш.

— Ами, треперя от радост.

— В такъв случай, името ми е Радост — отвърна първото паяче.

— С коя буква започваше второто име на майка ми? — попита второто.

„А“ — каза Уилбър.

— Тогава, аз се казвам Аранеа — представи се второто.

— Ами аз? — попита третото — Ще ми избереш ли някое име, ама да е хубаво, смислено, не твърде дълго, не прекалено натруфено и не прекалено тъпо.

Уилбър се замисли дълбоко.

— Нели? — предложи той.

— Хубаво е, харесва ми много — каза паячето. — Може да ме наричате Нели.

И тя изящно се изправи на осемте си крачета върху паяжината.

Сърцето на Уилбър преливаше от щастие. Прииска му се да държи реч по този изключително важен повод.

— Радост, Аранеа, Нели! — започна той. — Добре дошли във фермата. Избрали сте едно свещено място за вашите паяжини. Мисля, че е в реда на нещата да ви кажа, че аз бях изцяло отдаден на майка ви. Дължа живота си на нея. Тя бе брилянтна, красива и предана до самия си край. Винаги ще се прекланям пред нея и паметта й. На вас, нейните дъщери, аз се кълна във вечно приятелство завинаги, за вечни времена.

— И аз се кълна! — каза Радост.

— Аз също! — каза Аранеа.

— И аз! — добави Нели, която току-що бе успяла да улови един малък комар.

Това бе щастлив ден за Уилбър. И след него дойдоха още много щастливи и спокойни дни.

Месеците и годините минаваха, но той никога не остана без приятели. Фърн не идваше вече така често във фермата. Тя растеше и гледаше да не прави повече такива детинщини, като да седи на малко столче в ъгъла до кочината. Децата на Шарлот и техните деца и внуци, и правнуци живееха над вратата. С всяка пролет се излюпваха нови и нови бебета и заемаха мястото на старите. Повечето отлитаха с балоните си, но винаги две или три оставаха и пазеха ъгъла на вратата.

Мистър Зукерман се грижеше добре за Уилбър. Често го посещаваха гости или просто хора, които да му се полюбуват. Но никой никога не забрави годината на неговия триумф и чудото на паяжината. Животът във фермата беше прекрасен и денем, и нощем, и зиме, и лете, и през пролетта, и есента, и в мрачни, и в красиви дни. Това е най-хубавото място на света, мислеше Уилбър, тази топла, ухаеща прекрасно ферма с бъбривите гъски, със сменящите се сезони, с горещите лъчи на слънцето, с прелитането на лястовиците, с близостта на плъховете, с монотонността на овцете, с любовта на паяците, с миризмата на тор и с величието на всичко останало.

Уилбър никога не забрави Шарлот. Макар че нежно обичаше децата и внуците й, никоя от тях не успя да измести майката от мястото, което заемаше в сърцето му. Там за нея беше отредено специално кътче. Не се случва често да срещнеш някого, който да е едновременно добър приятел и добър писател. Шарлот бе и двете.

$id = 10251

$source = Моята библиотека

Издание:

Автор: Е. Б. Уайт

Заглавие: Паяжината на Шарлот

Преводач: Гергана Дечева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: SKYPRINT 04

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: новела (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Художник на илюстрациите: Гарт Уилямс

ISBN: 978-954-390-078-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15076

Свети Вит е бил католически светец от Сицилия. Хората до ден-днешен почитат името му с танци. Счита се, че болен човек може да оздравее, ако танцува пред иконата му.