Элвин Уайт - Паяжината на Шарлот

— Колко са? — попита мистър Арабъл.

— Седем — отвърна Фърн. — Имаше осем яйца, но едното не се излюпи и гъската каза на Темпълтън, че не го иска вече и той го взе.

— Гъската направи какво? — попита мистър Арабъл, гледайки дъщеря си учудено и разтревожено.

— Каза на Темпълтън, че няма нужда от яйцето — отговори Фърн.

— Кои е Темпълтън? — попита мисис Арабъл.

— Той е плъх. Никой от нас не го харесва особено.

— Кои са „нас“? — попита мистър Арабъл.

— О, всички във фермата. Уилбър, овцете и кравите, и гъската, и гъсокът, и гъсетата, и Шарлот, и аз.

— Шарлот? — попита мисис Арабъл. — Коя е Шарлот?

— Тя е най-добрата приятелка на Уилбър. Тя е удивително умна.

— Как изглежда? — попита мистър Уилбър.

— Ами… — замисли се Фърн — има осем крака. Мисля, че всички паяци имат по осем крака.

— Шарлот е паяк? — учуди се майка й.

Фърн кимна:

— Голям сив паяк. Има паяжина точно над вратата на Уилбър. Тя хваща мухи и изпива кръвта им. Уилбър я обожава.

— Наистина ли? — каза замислено мисис Арабъл.

Тя гледаше Фърн загрижено и притеснено.

— О, да, Уилбър обожава Шарлот — каза Фърн. — И знаете ли какво каза Шарлот, когато се появиха гъсетата?

— Нямам ни най-малка представа — каза мистър Арабъл. — Разкажи ни.

— Когато първото гъсе подаде глава изпод перушината на гъската, аз седях на моето столче в ъгъла, а Шарлот беше на паяжината си. Тя изнесе реч. Каза: „Убедена съм, че всеки един от нас ще приеме с радост и задоволство новината, че след четири седмици упоритост, усилия и търпение от страна на нашата приятелка — гъската, дойде време тя да ни докаже, че всичко това е било оправдано и има какво да ни покаже“. Не намирате ли, че това са доста приятни думи и беше много мило от нейна страна да ги каже?

— Да, така е — съгласи се мисис Арабъл. — А сега, Фърн, е време да се приготвиш за неделното училище. Кажи и на Ейвъри да се приготви, а после може да ни разкажеш малко повече за това, какво става във фермата на чичо ти Хоумър. Ти не прекарваш ли прекалено много време там? Ходиш почти всеки следобед, нали?

— Харесва ми там — отвърна Фърн.

Тя избърса устата си и изтича на горния етаж.

След като детето бе излязло от стаята, мисис Арабъл заговори тихо на съпруга си:

— Тревожа се за Фърн. Чу ли само какви несвързани неща и небивалици приказваше за животните — въобразява си, че говорят!

Мистър Арабъл се засмя.

— Може би наистина говорят — каза той. — Аз самият понякога съм си го мислил. При всички положения не бива да се притесняваш за Фърн. Тя има богата фантазия. Децата си мислят, че чуват най-различни неща.

— Каквото и да казваш, аз определено се тревожа за нея — отвърна мисис Арабъл. — Мисля да говоря с доктор Дориан следващия път, когато го видя. Той обича Фърн почти колкото я обичаме ние и искам да знае колко странно се държи покрай тая история с прасето и всичко останало. Не го намирам за нормално. Ти знаеш много добре, че животните не говорят.

— Може би нашият слух не е така остър като този на Фърн — засмя се мистър Арабъл.

Мрежата на паяка е по-здрава, отколкото изглежда. Макар че е направена от тънки, нежни нишки, не е никак лесно да бъде разрушена. Все пак паяжината се къса всеки ден, когато някоя муха попадне там и рита из нея, а паякът трябва да я поправи, след като дупките станат твърде много.

Шарлот обичаше да плете в късния следобед, а Фърн обичаше да седи наблизо и да я наблюдава.

Един следобед тя стана свидетел на изключително необикновен разговор, а и на едно доста странно събитие.

— Имаш ужасно космати крака, Шарлот — каза Уилбър, докато гледаше как тя чевръсто работи по задачата си.

— Има основателна причина краката ми да са космати — отвърна Шарлот. — Освен това, всеки един от тях си има седем отделни части — кокса, трохантер, фемур, патела, тибия, метатарзус и тарзус.

Уилбър подскочи като ужилен.

— Майтап ли си правиш? — каза той и погледна своите къси, дебели крачета. — Не мисля, че моите крака имат седем части.

— Нямат — каза Шарлот, — но ти и аз сме различни. На теб не ти се налага да плетеш паяжини. Това изисква здрава работа с краката.

— Аз ще мога да оплета паяжина, ако се пробвам — каза предизвикателно Уилбър и се изпъчи. — Цялата работа е в това, че никога не съм опитвал.

— Хайде да те видим как ще го направиш — каза Шарлот.

Фърн се засмя топло и очите й се навлажниха от нежна обич към прасенцето.

— Добре — каза Уилбър. — Ти само ми казвай какво да правя и ей сега ще оплета една. Сигурно е много забавно да плетеш паяжини. Как се почва?