Гектор Мало - Изпитанията на малката Пиерета

— О, ако знаеше!

Но то нищо не знаеше и в тая минута, сито и отпочинало, когато неговата малка стопанка го милваше, беше най-щастливото магаре на света. Освен това то се сприятели с хазяина. Веднъж се беше отвързало и се примъкна при него. Той беше зает с обичайните си занимания — събиране на стари парцали. Отначало не го забеляза, но когато си наливаше вино, случайно видя животното, което с голямо любопитство гледаше чашата.

— А, и на теб ли ти се пие? — и той протегна чашата към магарето.

То се приближи, наклони муцуната си и наведнъж изсмука половината от съдържанието й.

— Я гледай ти! Юнак! — възхити се хазяинът и повика Маркизата и Карп.

— Какво има? — попита Маркизата.

— Сега ще видите.

Той отново наля вино и протегна чашата към магарето. Както и първия път, то изпи половин чаша сред общия смях на присъстващите.

— Бях чувал, че магаретата обичат вино, но никога не бях виждал това — каза ханджията.

— Защо не го купите? — попита Маркизата. — Ще ви бъде добър другар.

Хазяинът не го купи, но предложи на Пиерета да я придружи до пазара. Тя прие с удоволствие.

В сряда Пиерета изми магарето. Прегръщаше го и мислеше, че повече няма да го види. В какви ли ръце ще попадне, горкото? Макар че при тях животът му не бе кой знае колко весел — колко ли пъти се бе преуморявало и гладувало — но поне никога не го бяха били. Поликарп беше техен другар, заедно с него преживяваха несгодите.

Поликарп остана много учуден, когато му надянаха юздите, без да го впрегнат във фургона. За да не ходи пеша, хазяинът си приспособи нещо като седло и яхна магарето. То стоеше спокойно, защото до него бе Пиерета, която гальовно го потупваше и му говореше ласкаво.

Тръгнаха за пазара. Пиерета водеше магарето. Отначало вървяха по тихи улици, но после навлязоха в по-шумни и тя трябваше да напряга цялото си внимание, за да не ги блъсне някой файтон или трамвай. Беше тъй заета, че не виждаше паметниците и другите забележителности на града, покрай които минаваха. Не обръщаше внимание и на насмешките, които се сипеха от всички страни. Затова пък ханджията не оставяше нито едно подмятане без отговор.

След дълго лутане стигнаха до едно заграждение, зад което имаше пространство, разделено на преградки — в тях стояха конете и магаретата за продан. Хазяинът слезе от Поликарп, който се досети какво става зад оградата и не пожела да влезе вътре. Така се заинати, че дори молбите и уговарянията на Пиерета не можаха да го помръднат. Хазяинът го удари, но магарето зарева и се дръпна назад.

Веднага ги наобиколиха любопитни зяпачи.

— Това магаре ще достави голямо забавление на глупака, който го купи — каза един.

— Не, то само хитрува — каза ханджията. — Досеща се, че ще го продават, а не иска да се раздели със стопаните си, затова капризничи.

— Истина ли е това, което казваш, Смукало?

— Кой ме познава тук?

— Аз съм, Заешката кожа.

Те се поздравиха.

— Твое ли е това магаре?

— Не, на това момиче.

— А ти добре ли го познаваш?

— Разбира се, неведнъж сме пили заедно.

— На мен обаче ми трябва магаре, което да работи, а не да пие.

— О, то е добър работник. Дошло е от Гърция без почивка.

Хазяинът даде знак на Пиерета да тръгне с Поликарп, който като разбра, че не го водят към пазара, покорно я последва. Доближиха една кръчма. Ханджията и Заешката кожа седнаха до една маса вън на тротоара и поръчаха бутилка вино. Пиерета остана при магарето.

— Искаш ли да видиш какъв хитрец е това магаре? — каза ханджията и протегна към него чашата с вино.

Магарето проточи шия и преди Пиерета да успее да го спре, изпи половин чаша.

— Е, как ти се струва? — тържествуваше ханджията.

Но Заешката кожа не споделяше възторга му.

— Нали ти казах, че ми трябва работно магаре, което да тегли кола с кожи.

— А аз ти казвам, че е дошло чак от Гърция.

— Е, това е друга работа.

Оглеждайки внимателно магарето, тя запита Пиерета колко иска за него.

Хазяинът й беше казал, преди да тръгнат за пазара, че ще искат не по-малко от сто франка.

— Сто франка за едно магаре? — викна Заешката кожа. — Вие се шегувате. Повече от двадесет франка не давам, а то и толкова не струва.

— Тогава ще идем на пазара — каза хазяинът.

— Я да видим как ще го сторите.

До оградата магарето вървеше спокойно, но по-нататък не пожела да мръдне и легна на земята. Наново ги загради тълпа, наново се посипаха шеги и подигравки.

— Нали ви казах! Хайде, вземете трийсет франка. Решавайте по-бързо, иначе ще си купя друго магаре.