Гектор Мало - Изпитанията на малката Пиерета

— Но това е невъзможно, мамо! Заради паметта на татко не могат да ни оставят на улицата. Той беше толкова добър. Никой не може да вини мъртвите.

— Дете мое, ще продадем всичко — и фургона, и Поликарп, и фотографския апарат. Ще повикаме лекар и когато се пооправя поне малко, ще си купим прилични дрехи и ще заминем за Марокур с влак. А сега да оставим този разговор.

— Добре, мамо, няма да говорим повече за това. Ти си почини, а аз през това време ще изпера бельото.

— Не се преуморявай!

— Но аз съм съвсем бодра.

Тя целуна майка си, взе вързопа с бельото, сгря вода в същата тенджера, в която свари ориза, натопи бельото и започна да пере. След като простря дрехите, тя отиде при Поликарп. Магарето спокойно пасеше бодилите, но ласкавите думи на девойката го примамиха. То протегна към нея глава, замърда покорно уши и започна да ближе ръцете й. Тя го прегърна през шията и то сложи глава на рамото й. Пиерета се притисна към животното и дълго сдържаните сълзи потекоха от очите й. В двора и на улицата беше тихо, само отдалеч се носеше глух шум, който напомняше ропота на морски вълни. Това бяха отзвуци от замиращия трудов делник на Париж.

Болната прекара нощта много неспокойно. На няколко пъти Пиерета ставаше и отиваше до кладенеца с надеждата, че студената вода ще намали температурата на майка й. Сутринта, когато се захлади, болната я втресе. Пиерета я покри с шала, единствената топла дреха, която им бе останала. За доктор тя не можеше да отиде, защото не знаеше адреса на нито един. Като се съмна, хазяинът я изпрати при един прочут доктор, но я предупреди, че той не би дошъл пеша, пък и за да дойде, трябва да му се плати предварително.

Тя лесно намери квартирата на доктора, но той още не беше станал и тя трябваше да почака. Пред къщата спря файтон. Докторът се появи, висок и пълен, с червендалесто лице и дълга посивяла брада, която му придаваше вид на патриарх.

Преди да влезе във файтона, Пиерета се приближи към него и го помоли да дойде да прегледа майка й.

— Да не е имало някаква кавга?

— Не, докторе, мама е болна, много болна.

— А коя е майка ти?

— Ние сме фотографи.

Той понечи да влезе във файтона, но Пиерета побърза да му покаже парите.

— Ще ви заплатим, докторе.

— Три франка.

Пиерета му подаде парите и той ги пъхна в джоба на жилетката си.

— Ще дойда след един час.

Тя се спусна тичешком към хана с радостната вест.

— О, мамо, той сигурно ще те излекува, той е знаменит доктор.

Говорейки, тя изми и вчеса майка си, после подреди фургона, който започна да изглежда още по-празен и беден.

Докторът пристигна скоро. Прегледа болната, погледна езика й и заяви, че трябва да бъде откарана в болницата.

— Остави ни за малко, момиченце! — каза той.

Отначало Пиерета се поколеба, но при знака на майка си излезе от фургона.

— Ще умра ли? — попита майката.

— Не казвам това, но са ви необходими грижи, каквито тук не можете да получите.

— А в болницата дъщеря ми ще бъде ли с мен?

— Не, но ще може да ви посещава всеки четвъртък и неделя.

— Не мога да се разделя с нея. Как ще я оставя сама в Париж? Ако умирам, искам тя да бъде около мен до последния момент.

— Не трябва да оставате във фургона, нощният хлад е много вреден за вас. Можете ли да наемете някаква стая?

— Стига да не е за дълго, сигурно ще можем.

— Но това не е всичко. Нужни са ви и лекарства и силна храна. Ето защо трябва да отидете в болница.

— Това е невъзможно. Не мога да оставя дъщеря си сама.

— Това си е вече ваша работа. Казах ви вече онова, което бях длъжен да ви кажа.

Той повика Пиерета, написа рецепта и й я подаде.

— Иди в аптеката за лекарство. Ще даваш на майка си по лъжичка през два часа. Ще ти дадат хининово вино, което тя трябва да пие по време на ядене. Ще гледаш да се храни добре. Приготви й яйца, много са полезни. Довечера пак ще дойда.

Пиерета изпрати доктора.

— Много ли е болна мама? — попита тя.

— Придумай я да отиде в болницата.

— А вие не можете ли да я излекувате?

— Надявам се, но не мога да й дам онова, което ще получи в болницата: силна храна и добро гледане. Лудост е да не иска да отиде, само за да не се раздели с теб. Ти си умно и скромно момиченце и нищо лошо няма да ти се случи.

Като се върна във фургона, майка й я попита:

— Какво каза докторът?

— Каза ми, че се надява да те излекува.

— Вземи всичките ни пари, купи лекарства и яйца.

Но парите не стигнаха.

— Ако нямате достатъчно пари — каза аптекарят, — вземете лекарството, а за виното елате по-късно.