Джеймз Бари - Питър Пан

Нека сега той убие един пират, за да видим как действува в такива случаи. Да вземем например Скайлайт. Както вървят, Скайлайт се спъва, тромаво се блъсва в него и измачква тантелената му яка; куката се стрелва напред, чува се как нещо се раздира, и същевременно отеква писък; пиратите ритват тялото настрани и продължават пътя си. Хук дори не си е извадил цигарето от устата.

Такъв е страшният човек, срещу когото Питър Пан ще се бори. Ще спечели ли?

Вървейки по следите на пиратите, червенокожи-те се промъкват безшумно по бойната пътека — тя е невидима за неопитното око — и всички си отварят добре очите. Те носят томахавки и ножове; голите им тела блестят, тъй като са намазани с бои и масла. От кръста на всеки един висят скалпове на момчета и пирати, защото те са от племето Пиканини и не трябва да се смесват с мекосърдечните делаварци или хурони. Най-напред лази на четири крака Великата огромна пантера, един храбрец стол кова много скалпове, че в сегашно то му положение те малко затрудняват движенията му.

Накрая на индийската нишка — най-опасното място — върви Тигрова Лилия, гордо изправена, принцеса по рождение. Тя е най-красивата от всички тъмнокожи хубавици, красавицата на племето Пиканини, кокетка, ту хладна, ту влюбчива. Няма храбрец, който да не желае да вземе за жена тази своенравна девойка, но с томахавка в ръка тя отблъсва онези, които искат да я заведат пред олтара. Забележете как червенокожите минават над паднали вейки, без да вдигат и най-малък шум. Единственият шум, който се чува, е тежкото им дишане, те наистина са малко затлъстели, защото здраво са се тъпкали цяла седмица, но след известно време ще поотслабнат от ходене. Засега обаче шумното им дишане представлява най-голяма опасност за тях.

Червенокожите изчезват, както са дошли — като сенки. Скоро мястото им се заема от животните, дълга и пъстра върволица; лъвове, тигри, мечки, както и безброй дребни зверчета, които бягат от тях. Всички видове животни, и особено тези, които ядат хора, живеят заедно на острова. Езиците им висят навън — тази вечер те са гладни.

Когато и те отминат, се задава последният хищник — един огромен крокодил. След малко ще видим кого търси той.

Крокодилът също отминава, но скоро отново се появяват момчетата, защото шествието ще продължава, докато една от групите спре или тръгне по-бавно. Тогава всички бързо ще се струпат едни върху други.

Всички гледат внимателно напред, но никой не подозира, че опасността може да ги дебне отзад. Това показва колко истински е островът.

Първи, които прекъснаха движещата се окръжност, бяха момчетата. Те се тръшнаха на тревата, близо до подземната си къща.

— Много ми се ще Питър да се върне — каза всеки един от тях, макар че по височина, и още повече по ширина, всички те надминаваха капитана си.

— Аз единствен не се боя от пиратите — каза Дребосъка с тон, заради който не всички го обичаха. Но може би някакъв далечен звук го смути, защото той бързо добави: — Но и аз искам той да се върне и да ни разкаже дали е чул нещо повече за Пепеляшка.

Те заговориха за Пепеляшка и Свирчо каза, че сигурно майка му е приличала много на нея.

Само в отсъствието на Питър можеха да говорят за майки; той беше забранил тази тема на разговор, понеже я намираше глупава.

— Всичко, което си спомням за майка си — каза Нибз, — е, че тя често казваше на баща ми: „О, колко ми се иска да имам собствена чекова книжка!“ Не знам какво е чекова книжка, но много бих желал да й подаря такава книжка. Както разговаряха, изведнъж дочуха далечни звуци. Ти и аз, понеже не сме горски деца, не бихме чули нищо, но те чуха много добре зловещата песен:

И веднага загубените момчета… Но къде са те? Няма ги! Зайци не биха могли да изчезнат по-бързо.

Аз ще ви кажа къде са. С изключение на Нибз — той веднага се спусна да разузнава — те вече са в техния подземен дом, едно прекрасно жилище, което след малко ще разгледаме подробно. Но как са достигнали до него? Не се вижда никакъв вход. Няма дори купчина сухи клони, та като ги разхвърлиш, да откриеш отвора на някоя пещера. Но ако погледнеш отблизо, може би ще забележиш седем големи дънера — те са кухи и всеки има по една дупка, през която може да се провре едно момче. Това са седемте входа на подземното жилище, което Хук бе търсил напразно през последните месеци. Ще го открие ли тази вечер?