Рик Риърдън - Червената пирамида

Преглътнах — изведнъж гърлото ми беше пресъхнало. От вчера ни се бяха случили доста странни неща, но чак след като видях името ни в онази книга, най-после започнах да вярвам, че всички тези египетски безумия са си самата истина. Богове, магьосници, чудовища… и родът ни, свързан с всички тях.

Още от закуска, когато ми хрумна, че татко се е мъчел да възкреси мама от мъртвите, бях във властта на ужасно чувство, което се опитваше да ме подчини на себе си. И то не беше страх. Да, всичко това си беше страшно, много по-страшно от светилището в памет на мъртвата ми майка, което баба и дядо бяха направили в шкафа в антрето. Да, казах ви, че се старая да не живея в миналото и осъзнавам как нищо не може да промени жестоката истина, че мама вече я няма. Но ви лъжа. Истината е, че още от шестгодишна живея с една мечта: да видя отново мама. Да имам възможност да я опозная, да разговарям с нея, да ходим на пазар, да правим всичко заедно. Да бъда с нея поне веднъж, за да имам по-ясен спомен, който да ме крепи. Чувството, от което се мъчех да се отърся, беше надеждата . Знаех, че нищо чудно да се излагам на страхотна болка. Но ако наистина беше възможно да върнем мама, бях готова да хвърля във въздуха колкото щеш Розетски камъни, само и само това да се случи.

— Хайде да потърсим още — подканих.

След няколко минути намерих рисунка на няколко богове с глави на животни — бяха петима и бяха застанали на редица, а над тях като чадър на дъга се бе извила обсипана със звезди жена — да ги закриля. Татко беше пуснал на свобода петима богове. Хмм .

— Картър — извиках. — Какво е това тук?

Той дойде да види и очите му грейнаха.

— Ето ги — оповести брат ми. — Петимата… и тук горе майка им Нут.

Аз се засмях.

— Богиня с името Нут 6 6 Игра на думи — на англ. „nut“ означава „превъртял“. — Б.пр. ? Да не би фамилията й да е „Откачалкова“?

— Много смешно, няма що — отвърна Картър. — Била е богиня на небето.

Той посочи изрисувания таван — жената с обсипаната със звезди синя кожа, същата, както върху свитъка.

— И какво тя? — попитах.

Картър сключи вежди.

— Явно е свързано с Демонските дни. И с раждането на тези петима богове, но татко ми е разказвал за тях много отдавна. Струва ми се, че целият свитък е на йератическо писмо. Нещо като стенографията на йероглифите. Можеш ли да го разчетеш?

Поклатих глава. Както личеше, моята лудост бе приложима само към обичайните йероглифи.

— Де да можех да го намеря и на английски — каза Картър.

Точно тогава зад нас се чу пукот. Глинената статуя с празните ръце скочи от пиедестала и тръгна решително към нас. Ние с Картър побързахме да се дръпнем от пътя й, но тя ни подмина, грабна един от цилиндрите по нишите и го донесе на брат ми.

— Това е shabti , който носи разни неща — обясних. — Глинен библиотекар.

Притеснен, Картър преглътна и взе цилиндъра.

— Хм… благодаря.

Статуята се върна при пиедестала, скочи на него, после отново се втвърди и стана на най-обикновена глина.

— А дали… — Извърнах се към shabti . — Сандвич и чипс, ако обичате!

За съжаление никоя от статуите не скочи да ме обслужи. Може би не беше разрешено да се храниш в библиотеката.

Картър отвори цилиндъра и разгърна папируса. Въздъхна от облекчение.

— Този препис е на английски.

Докато четеше написаното, се свъси още повече.

— Не изглеждаш доволен — отбелязах.

— Защото вече си спомних всичко, което са ми разказвали. Петимата богове… не е на добро, ако татко наистина ги е пуснал на свобода.

— Я чакай — спрях го. — Започни отначало.

Той си пое треперливо въздух.

— Добре. И така, богинята на небето Нут е била омъжена за бога на земята Геб.

— Сигурно за онзи на пода, нали?

Тропнах с крак по големия зелен мъж с реки, хълмове и гори по цялото тяло.

— За него — потвърди брат ми. — И така, Геб и Нут искали деца, но царят на боговете Ра — той бил бог на Слънцето — научил за неприятното предсказание, че някой ден едно от децата на Нут…

— Едно от децата на Нут — изкисках се аз. — Извинявай, карай нататък.

— Та някой ден едно от децата на Геб и Нут ще го свали от царския престол. Затова, щом научил, че Нут чака дете, Ра се уплашил не на шега. Забранил й да ражда в който и да е ден или нощ от годината.

Кръстосах ръце.

— И какво излиза, Нут е трябвало да си стои бременна вечно ли? Ама че гадно.

Картър поклати глава.

— Тя намерила изход от положението. Решила да играе на зарове с бога на Луната Хонсу. Всеки път, щом загубел, той бил длъжен да даде на Нут малко от лунната си светлина. Губел толкова често, че Нут спечелила достатъчно светлина, за да създаде още пет дни и да ги прикачи отзад на всяка година.