Ектор Мало - Без дом

— Колко сте добър! — извиках аз.

— Не, ти си добър, ти си едно добро момче, едно прекрасно сърчице. Видиш ли, има моменти в живота, когато човек е готов да признае тия неща и да се трогне от тях. Когато всичко е добре, той върви по пътя си и не мисли много за тези, които го придружават, но когато е зле, когато чувствува, че му е тръгнало назад, и особено когато е стар, с други думи, когато няма вяра в утрешния ден, има нужда да се опре на околните си я е щастлив, че те са край него. Чудно ти се вижда, че се опирам на тебе, нали. А е така. И ми става по-леко само като те гледам, че ме слушаш с насълзени очи. Защото и на мене ми е тежко, мой малък Реми.

Едва по-късно, когато имах кого да обичам, почувствувах и изпитах правотата на тези думи.

— Бедата е там — продължи Виталис, — че винаги трябва да се разделяме, и то тъкмо когато бихме желали да станем по-близки.

— Но вие няма да ме изоставите в Париж, нали? — попитах аз плахо.

— Не, разбира се. Няма да те изоставя, вярвай ми. Какво ще правиш ти сам-самичък в Париж, клето момче? И после, аз нямам право да те изоставя, запомни това. В деня, когато отказах да те поверя на оная добра госпожа, която искаше да те отгледа и възпита като свой син, поех задължението да те възпитам самият аз колкото е възможно по-добре. За нещастие условията са неблагоприятни. Сега не мога да направя нищо за тебе и затова мисля да се разделим не завинаги, а за няколко месеца, за да преживеем някак поотделно, докато мине зимата. След няколко часа ще бъдем в Париж. Какво мислиш, че можем да направим с една трупа, в която остана само Капи?

Като чу името си, Капи застана пред нас, вдигна лапа към ухото, за да отдаде чест, и я постави на сърцето си, сякаш искаше да каже, че можем да разчитаме на неговата преданост.

При положението, в което се намирахме, тази негова постъпка не ни успокои.

Виталис се спря за миг и го поглади по главата.

— Ти също си едно добро куче — каза той. — Но само с доброта не се живее на тоя свят. Тя е потребна за щастието на околните ни, но е потребно и нещо друго, а ние го нямаме. Какво можем да направим само с Капи? Разбираш добре, нали, че сега не можем да даваме представления?

— Да, разбирам.

— Хлапетата ще ни се подиграват, ще ни хвърлят огризки от ябълки и няма да съберем и по двадесет су на ден. Искаш ли да живеем и тримата с двадесет су, които при дъжд, сняг или при голям студ няма и да имаме?

— А моята арфа?

— Ако имах две деца като тебе, може би щеше да върви, но старец като мене с едно дете на твоята възраст е загубена работа. Пък и още не съм достатъчно стар. Ако бях поне по-грохнал или сляп… Но за нещастие аз съм такъв, какъвто съм си, с други думи, не съм в състояние да вдъхвам съжаление, а в Париж, за да събудиш състрадание у хората, които бързат за работа, по-добре е да имаш окаян вид. Пък трябва да не се срамуваш да прибегнеш и към просия, а аз никога не бих могъл да направя това. На нас ни трябва нещо друго. Ето за какво мислех и какво реших. Ще те дам до края на зимата на един падроне 8 8 Падроне — господар (на италиански). , при когото ще свириш заедно с други деца на арфа.

Като споменах за арфата си, съвсем и не мислех за такова разрешение.

Виталис не ми остави време да го прекъсна.

— А аз — продължи той — ще давам уроци по арфа, пива 9 9 Пива — музикален инструмент, подобен на флейта. и цигулка на италианските деца, които работят по парижките улици. Познават ме в Париж, където съм живял много пъти и отдето идвах, когато пристигнах в твоето село. Само да потърся, и ще намеря повече уроци, отколкото ми трябват. Ще преживеем някак всеки поотделно. Освен това едновременно с уроците ще се заловя да обуча две кучета, които да заместят Зербино и Долче. Ще залегна с обучаването им и напролет ще можем да тръгнем пак заедно, мой малък Реми, и никога вече няма да се разделяме, защото съдбата не е постоянно лоша за тези, които имат смелост да се борят. Именно смелост искам сега от тебе, смелост и примирение. По-късно ще ни потръгне. Само това да мине. Напролет ще започнем пак нашия волен живот. Ще те заведа в Германия, в Англия. Ще пораснеш, умът ти ще се развие. Ще те науча на много неща и ще направя от тебе човек. Поех това задължение пред госпожа Милиган. И ще го изпълня. Тъкмо като имах предвид тия пътешествия, започнах да ти предавам английски, френски, италиански. Това не е малко за дете на твоята възраст, а не бива да забравяме, че и заякна. Ще видиш, мой малък Реми, ще видиш, че всичко не е загубено.