Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Едва ли, Партридж. Но във всеки случай няма да съм свещеник.

Артър не осъзнаваше отслабването на вярата си. Ала свободното мислене в рамките на църквата бързо прерасна в свободомислие извън тези рамки. Откри, че разумът и съвестта му невинаги приемат онова, което се поставя пред тях. През последната му година в училището дойде да проповядва отец Мърфи. Възправен на амвона, свиреп и червендалест, проповедникът заплашваше с неминуемо и гарантирано вечно проклятие всички, които останат извън църквата. Независимо дали грехът им идваше от порочност, злонамереност или обикновено невежество, последиците бяха едни и същи: неминуемо и гарантирано вечно проклятие. Следваше панорамно описание на адските мъки и ужаси, съчинено специално за да накара момчетата да се гърчат от страх; Артър обаче бе престанал да им обръща внимание. Мама му бе казала какво е истинското положение и сега той гледаше извисения отец Мърфи като разказвач, на когото вече не вярваше.

Мама преподава в неделното училище, то е в сградата до дома на викария. Тухлената зидария е оформена на ромбовидни шарки и тя казва, че й напомняли плетено покривало от остров Феър. Джордж не разбира това, само се чуди дали има нещо общо с покрова от Библията. Цяла седмица чака да дойде време за неделното училище. Грубите момчета не идват — те търчат презглава из полята, ловят зайци, лъжат и изобщо вървят по най-правия път към вечното проклятие. Мама го е предупредила, че в клас ще се държи с него точно както с всички останали. Джордж разбира защо: защото тя показва на всички — еднакво — пътя към рая.

Мама им разказва вълнуващи истории, които Джордж следи с лекота: за Даниил в лъвовата яма, за горящата огнена пещ. Но други се оказват по-трудни. Христос поучава с притчи, а Джордж открива, че не харесва притчите. Ето например притчата за плевелите и житото. Джордж разбира как врагът е посял плевели между житото и че не бива да плевиш плевелите, за да не изскубнеш с тях и житото — макар да не е съвсем сигурен, защото често вижда как мама плеви градината в дома на викария, а нима тя не го прави именно тъй — преди да избуят и да напълнят целия двор? Но дори ако загърби този проблем, по-нататък не може да мръдне. Знае, че става дума за нещо съвсем различно — нали точно затова е притча, — но така и не проумява какво може да е то.

Разказва на Хорас за житото и плевелите, но Хорас дори не знае какво представляват плевелите. Хорас е с три години по-малък от Джордж, а Мод — с три години по-малка от Хорас. Като най-малка, и то момиче, Мод е по-слаба от двете момчета. Казват им, че са длъжни да я закрилят. Не се уточнява какво точно значи това; изглежда, че важното е да не я тормозят — да не я боцкат с пръчки, да не й дърпат косата и да не крещят в лицето й, както обича да прави Хорас.

Но Джордж и Хорас се оказват слаби закрилници. Докторът започва да идва и редовните му прегледи хвърлят семейството в тревога. При всяко негово посещение Джордж се чувства виновен и гледа да стои по-надалеч, та да не го посочат като главна причина за болестта на сестра му. Хорас не изпитва подобна вина и жизнерадостно пита дали може да отнесе горе чантата на доктора.

Когато Мод навършва четири години, бива решено, че е твърде крехка, за да я оставят самичка през нощта, и че тия нощни грижи не могат да се поверят нито на Джордж, нито на Хорас, нито дори и на двамата заедно. Тя ще спи в стаята на мама. Същевременно бива решено Джордж да спи при баща си, а Хорас да разполага с цялата детска стая. Джордж е вече на десет години, а Хорас на седем; може би смятат, че момчетата наближават греховната възраст и не бива да се оставят заедно. Не им дават обяснение, а и те не задават въпроси. Джордж не пита дали настаняването му в бащината стая е наказание или награда. Просто така стоят нещата и думите са излишни.

Джордж и баща му се молят заедно, коленичили един до друг на безукорно измития дъсчен под. После Джордж си ляга, а баща му заключва вратата и гаси лампата. Докато заспива, Джордж понякога си мисли за пода и за това, че душата му трябва да бъде изчистена с четка като дъските.

Татко не заспива лесно, често се случва да стене и хъхри. Понякога призори, докато утрото се прокрадва покрай завесите, той изпитва момчето.

— Джордж, къде живееш?

— В дома на викария, в Грейт Уайърли.

— А къде е това?

— В Стафордшър, татко.

— А къде е това?

— В Централна Англия, татко.

— А какво представлява Англия?