Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Но има и други стипендии и награди, изтъкна Артър — не били една и две. Навярно биха могли да му дадат някоя от тях в замяна. Е, да, би могло на теория; и дори следващата стипендия в списъка е достъпна за студенти по медицина. За жалост тя вече е присъдена. Както впрочем всички искат, нали.

— Но това е пладнешки обир — викна Артър. — Пладнешки обир!

Да, наистина, много печално. Може би има начин да се уреди нещо.

И след седмица нещото бе уредено. Артър получи утешителна награда от седем лири от някакъв забравен фонд, които властите благосклонно бяха решили да му предоставят.

Това бе първата му среща с неправдата. Когато го биеха с Толи, рядко се случваше да е без причина. Когато отведоха баща му, това нарани сърцето на сина, ала той не можеше да твърди, че неговият баща е безупречен — имаше трагедия, но не и неправда. Но това… това! Всички бяха единодушни, съгласни, че има основания да съди университета. Щеше да ги съди и да си получи стипендията. Наложи се доктор Уолър да го убеди колко е неразумно да съди институцията, на която разчита за бъдещото си образование. Не му оставаше нищо друго, освен да преглътне гордостта си и да понесе разочарованието по мъжки. Артър прие този призив към мъжествеността, в която тепърва навлизаше. Но утешителните приказки, които уж приемаше за чиста монета, само минаваха покрай ушите му. Всичко в него вреше и кипеше като късче от ада, в който вече не вярваше.

Необичайно е бащата на Джордж да го заговоря, след като са се помолили и лампата е загасена. Полага се да размишляват над смисъла на изреченото, докато потъват в лоното на Божия сън. Откровено казано, Джордж е по-склонен да размишлява над утрешните уроци. Не му се вярва Бог да приеме това за грях.

— Джордж — казва внезапно баща му, — забелязвал ли си някой да се навърта около нашия дом?

— Днес ли, татко?

— Не, не днес. Изобщо. Напоследък.

— Не, татко. Защо ще се навърта някой?

— Аз и майка ти получаваме анонимни писма.

— От тия, дето се навъртат ли?

— Да. Не. Искам да ми докладваш всичко подозрително, Джордж. Например ако някой пъхне нещо под вратата. Или ако се мотае наблизо.

— От кого са тези писма, татко?

— Анонимни са, Джордж. — Дори и в тъмното момчето усеща раздразнението на баща си. — Анонимни. С изрази на гръцки и латински. Без име.

— Какво пише в тях, татко?

— Грозни неща. За… за всички.

Джордж знае, че е редно да се разтревожи, но всичко му се струва твърде вълнуващо. Разрешено му е да си играе на детектив и той не пропуска нито една възможност, стига да не пречи на учението. Наднича иззад дърветата; крие се в килерчето под стълбището, за да гледа входната врата; наблюдава поведението на посетителите в дома; чуди се дали би могъл да си купи лупа, а може би и далекоглед. Не открива нищо.

И не знае кой почва да драска с тебешир скверни думи за неговите родители по хамбара на мистър Хариман и пристройката на мистър Арам. Щом ги изтрият, думите тайнствено изникват отново. Не казват на Джордж какво е написано. Един ден той заобикаля отдалече, както правят най-добрите детективи, и се промъква до хамбара на мистър Хариман, но вижда само обикновена стена със засъхващи влажни петна.

— Татко — прошепва Джордж, след като лампата изгасва. Предполага, че това е разрешеното време за разговори на тия теми. — Имам идея. Мистър Босток.

— Какво искаш да кажеш?

— Мистър Босток има много тебешир. Винаги си носи тебешир.

— Вярно, Джордж. Но мисля, че можем спокойно да елиминираме мистър Босток.

Няколко дни по-късно майката на Джордж си навяхва китката и я превързва с муселин. Моли Елизабет Фостър да напише вместо нея поръчката до месаря; но вместо да прати прислужницата с бележката при мистър Грийнсил, тя я отвежда при бащата на Джордж. След бързо сравнение със съдържанието на едно заключено чекмедже Елизабет Фостър е уволнена.

По-късно се налага татко да отиде да обясни всичко на съдиите в Канок. Джордж тайничко се надява да повикат за свидетел и него. След като се връща, татко обяснява, че клетото момиче обявило цялата работа за глупава шега и получило строго нареждане да се държи прилично.

Елизабет Фостър повече не се мярка в градчето и скоро пристига нова прислужница. Джордж има чувството, че е могъл да се справи по-добре с ролята на детектив. И много му се иска да узнае какво е било надраскано с тебешир по хамбара на мистър Хариман и пристройката на мистър Арам.

Ирландец по потекло, шотландец по рождение, въведен в римокатолическата вяра от холандски йезуити, Артър стана англичанин. Английската история го вдъхновяваше; английските свободи му вдъхваха гордост; английският крикет го правеше патриот. А най-великата епоха в английската история — а тя предлага немалък избор — беше четиринайсети век: време, когато английският стрелец с лък е властвал над полесраженията, а кралете на Франция и Шотландия са държани като пленници в Лондон.