Нина Георге - Любов в Бретан

— Нормално ли е да ми е лошо?

Мариане се усмихна измъчено и премести поглед от групата музиканти към Грете и обратно.

— Нарича се сценична треска. Напълно нормално. Така се чувстват всички, даже Андре Рийо [28] Андре Рийо (1949) — нидерландски цигулар, диригент и музикален продуцент, един от най-успешните класически музиканти на нашето време; възражда валсовата музика и постига световен успех с оркестъра си „Йохан Щраус“. — Бел. прев. . — Грете се засмя ободряващо. — Хайде, Мариане. Вие нямате лилия в дробовете, която да ви отнема дъха. Издишайте, това ще ви помогне.

Двете седяха във фоайето на хотела. Шефът на квартета махна на Мариане да отиде при него. Тя се запъти натам с омекнали колене, като броеше наум парчетата, които възнамеряваше да изпълни. В този момент във фоайето влетяха група монахини.

— Сестро Клара! — извика зарадвано Мариане.

Там бяха и сестра Доминик, и отец Балак. Монахините и свещеникът заобиколиха Мариане с развяващи се поли. Бяха дошли в Кердрук, за да ѝ благодарят за спасяването на сестра Доминик и да празнуват заедно с хората от селището.

— Толкова се радвам — рече тихо сестра Клара, докато прегръщаше Мариане. — Толкова се радвам, че пътуването ви намери добър край.

Ален не знаеше какво да стори. Вибрациите и трептенията от другата страна на реката се вплътняваха; пристанището вече не беше кое да е бретонско пристанище с кой да е fest-noz — то бе станало свещена гора.

Сега Лорин гледаше през бинокъла; Ален бе донесъл якето си и бе загърнал раменете ѝ.

— Ето я мадам Женевиев… носи канелките за бъчвите с вино… Ето го и Падриг, помага ѝ… Това пък е… — тя млъкна за миг, покашля се — мосю Пол, наконтил се е като за празник. А Клодин, олеле, така се е надула, че скоро ще се пръсне! Я виж ти, всички сочат Мариане. Толкова е красива… — пошепна замечтано младата жена.

— Виждаш ли Жанреми? — попита Ален.

— Не искам да го видя — отсече Лорин и му върна бинокъла.

Ален веднага го вдигна до очите си и видя Женевиев да се качва по стълбите към хотела, следвана от мъж в сив костюм.

Мъжът написа името си в книгата за гости и я върна на мадам Женевиев. Тя го прочете и се разтрепери. Прочете го втори път.

Не го бе познала в този костюм, а и дълбоките бръчки, които се спускаха от ъгълчетата на устата и се забиваха в брадичката, променяха изражението на мъжа, който преди няколко седмици бе потърсил изгубената си жена по телевизията. Лотар Месман.

— Къде е жена ми? — попита той на френски или на онзи език, който той считаше за френски.

За първи път в живота си Женевиев Еколие използва номера на французите да не разбират никого освен сънародниците си.

— Пардон? — отговори тя с неприкрита надменност в гласа.

Ти си един малък сив заек и с удоволствие бих те хвърлила в ръката. Записа се с твоето име, а Мариане си е върнала моминската фамилия, иначе щях да се сетя много по-рано.

— Жена ми. Мариане Месман. — Лотар повиши тон.

Женевиев вдигна рамене и му предложи да го придружи до стаята му; при това направи голяма обиколка, за да избегне балната зала.

Тези французи, мислеше си Лотар. Нагла сган. Докато пътуваше към края на света, срещна само хора, които отказваха да го разберат. Наложи се да яде неща, които не беше поръчал, а в автобуса от Рен до Кемпер двама беззъби старци плюха върху значката му от Бундесвера. В Кемпер потърси такси и няколко пъти го изпратиха в грешната посока. Влезе в книжарница и продавачката го посрещна с недоверчив поглед. Преди десетина дни бе получил писмо от учителка на име Адела Бреливет — на ученически немски, изписан с властен почерк, дамата му съобщаваше, че „гражданският ѝ дълг“ изисквал да последва призива му по телевизията и да му съобщи, че е срещнала съпругата му Мариане на пътя от Кердрук към Конкарно и я е возила в колата си. Веднага разбрала, че споменатата личност се представя с фалшиво име, но несъмнено била търсената жена, затова мосю Месман да отиде в Кердрук, в Ар Мор, където били взели чужденка в кухнята.

Лотар много държеше да разбере как е възможно Мариане да предпочете живот без него. Защо го е напуснала? Нима не може да го понася?

Вбесяваше го, че жената в дръзка червена рокля не пожела да му каже къде е Мариане. Жена му със сигурност беше на празника. Тук сигурно нямаше да му поднесат бира, а само шампанско и жабешки бутчета.

Лотар Месман не харесваше Франция. Но поне стаята му беше добра. От прозореца се разкриваше чудесна гледка към оживения кей.