Розмари Мео - Стопанката на Господ

Взех ключа за една стара къща в Родопите и отидох да живея там.

Там се обърна животът ми. Светла й памет на баба Магда Богданова, бабата, която ми отвори очите. И душата!

Това твоята баба ли е?

Не. Това е най-големият мъдрец, който съм срещала в живота си! Тя живееше в една пуста махала, гледаше три кози и една крава и “оправяше” хората. Един ден, когато отидох да си взема сирене от нея, тя спомена, че утре ще “оправят една ялова”. Аз реших, че някое от животните не може да ражда.

После разбрах, че ще идва една жена от Пловдив и ще има “наричане за зачеване”.

Много я молих да присъствам. Оказа се, че това наричане ще бъде правено от три жени. Втората, баба Сабрие, беше помакиня, мюсюлманка, и беше най-серт. Като отидох да говоря с нея, ми каза: “Трите се събираме да оправим жената. Ако искахме сеир, щяхме да си направим джамбуре на мегдана.“ После омекна и ме пуснаха да гледам.

И… трудно е за разказване. Дойде жената от Пловдив. Изненадах се, че е на 45 години. Дойде и третата, баба Рада, най-благата баба на света. Наляха една вода в един котел и млъкнаха. Мълчаха повече от час…После всяка ставаше, отиваше до жената, слагаше ръце на корема й и тихичко нареждаше нещо.

Накрая я благословиха. Баба Магда в името на чедото Исус, баба Рада – в името на майка Богородица, а баба Сабрие – в името на Аллах. Наляха водата в две бутилки, казаха на жената как да я пие и се разотидоха.

Цяла нощ не мигнах…

Сутринта хукнах при баба Магда, която, като ме видя, щеше да се пукне от смях. “Тъй като те гледам, Марийо, цяла нощ си се зверила!”

Пък аз всичко исках да знам.

- Бабо Магде, що мълчахте на тая вода, какво й правихте?

- Мислихме я. И я наричахме. Тя водата всичко помни, да знаеш!

- Ама баба Сабрие нарича в името на Аллах. Това правилно ли е?

- Кой ти гледа името, бре? Той Бог е един. Всеки си му дава име според вярата. Важно е работата да се свърши!

- И сега тая жена ще роди ли?

- Аз да не съм врачка, че да знам. Ако е била тука с вярата си, ще хване декиш! Думите са речени.

И какво, тази жена роди ли?

Роди момиченце.

На 45 години?

На 46 беше вече. Знам, че са водили бебето при бабите да го орисват…

И ти вярваш, че е родила заради това наричане?

Аз вярвам, че Господ си знае работата и не ме интересува точно каква е причината. Помня само усещането как нещо… сработи.

Като си тръгвах оттам, баба Магда ми рече: ”Виж сега, има едни хора, дето са им много дълбоки корените. Като затръгват за- някъде, трябва да знаят в колко часа ще се върнат. Инак душата им залинява. Тъй че, опичай си акъла! Ако оня твоя чужденец не ще да идва тука, няма да я бъде тая работа. Щото ако пак заминеш, там ще си умреш!”

Леле, колко плаках тогава… И останах… И започнах да уча.

Първо при тях, после потърсих други…Беше невероятно приключение!

Сега го правиш и ти, нали?

Да, вече наричам и аз. Събрах кураж, опит, сила и с благословията на “моите баби” започнах.

Това, което провя аз, бих искала да нарека съвременна практика. Всъщност това е особен вид медитативна практика, при която се стига до много усилено състояние на концентрирано намерение. Искам да кажа, че винаги трябва да има много ясна цел, която чрез волята и вярата се постига.

В това тайнство се използва паметта на водата и целенасочено се променя нейната структура. А в основата на всичко стоят силата и вибрацията на речените думи.

Има ли формула на наричането?

Да! Намерение за промяна + синхронизация с енергията на земята и водата + истина в думите + щипка сол на вкус = сбъдване.

Реченото да бъде сторено!

Какви обреди правиш?

Различни. Има лични и групови обреди. Лично е наричане, отпровено към конкретен човек: има рожбено, лястовиче, обично наричане. Има и мъчно наричане, за прошка. Много е красиво вричането. Това е, когато една душа се вплита в слънцето на другата душа и заедно избират пътя си.

А групов обред кога се прави?

Обикновено на християнски празници. Но наричането винаги идва от същинския корен на празника, който е много, много стар…

Сигурно правиш Пеперуда, Герман, Лазаруване…

Не, пак казвам: не се занимавам с празнуването, а с тайнството.

Например на Преображение Господне правя обред винаги. Но той няма нищо общо с православния “прочит”. Още преди Христа българинът е извършвал преображение. Било е Мъжко тайнство.

Мъжът застава на изгрев сам. Когато слънцето изгрее и сянката му е дълга, той я отрязва с нож. Така се освобождава от всичко вече отминало. Облича нова бяла риза и тръгва по новия път в името на слънцето. Това мъжете са правели три пъти в живота си.