Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Разбрах, че продължаваш да ходиш по селата и да записваш. Как успяваш?

- Произвеждам български дарове, естествено, свързани с наричането. Имам свитъци, дървени икони. Предлагам и една приказна игра - „Буркан №1" – теглиш въпрос, засичаш време и отговаряш. Ако не можеш, изпълняваш желание. Всичките ми дарове са сериозно упражнение за куража да кажеш истината и за качеството на въображението. Хората могат да ги видят на www.narichane.com . С Валентин Илиев предлагаме и българските символи „Оренда" – www.orenda.bg. Преподавам, правя семинари, на които разказвам за българското знание. Чувствам се точно на мястото си.

- Има ли различни правила в българското духовно знание?

- Всичко, което прави душата ти сбъдната и споделена, е правилно – това е! А иначе има три прости принципа, които сама се убедих, че ако спазваме, можем да постигнем щастието: Почитай Корена си! Изричай само правото слово - истината! Следвай само собствения си дъх! Баба Магда казваше: „Първом си прекопай нивата, пък после вдигни очи към бога!". За мен тя беше велик учител.

Интервю с Розмари ЗА ДУХА

Розмари Де Мео, или как реченото да бъде сторено, 13.08.2014г.

Розмари Де Мео казва за себе си, че е „родена на Бабинден, Водолей с поражения от Козирог, бивша балерина и хореограф, проумяла, че движението има и друга сила; сценарист и актриса, разбрала, че и думите имат друга сила; разказвач на приказки за деца и възрастни (децата я харесват повече); свястна майка (през повечето време); търсач на български тайни; измисляч на свободна практика; притежатетел на малко опит, повечко въображение, изключително здрави корени и право на избор.“

Розмари, ти водиш една интересна енергийна практика, базирана на българските ни корени, наречена „Огнище“. Какво представлява тази практика?

Огнището съм аз. Ти. Всеки е огнище. Това е мястото, където дух, душа и тяло се събират заедно и поддържат огъня на живота. Още преди векове българите са следвали тази истина. Знаели са, че здравият дух живее в здраво тяло. Грижили са се и за храма на душата, освен за нейното духовно усъвършенстване.

Практиката “Огнище”, която преподавам, се базира точно на това изначално равновесие. Това е един особен комплекс от физически упражнения и духовни ритуали, които водят до хармонизиране точно на тази лична Света троица – дух, душа и тяло, или простичко казано, водят до почистване на огнището!

Какво точно представляват тези духовни и физически упражнения?

Духовните упражнения са вид волеви, концентрирани медитации, които свързват тялото със земята и оттам черпят енергия, която зарежда и пречиства на физическо и емоционално ниво.

Енергията, с която се работи в “Огнище”, се нарича Оренда и е пряко свързана с корените ни, произхода ни и първия избор на душата ни!

Какво имаш предвид под първи избор?

Когато душата се преражда, тя прави два избора. Първият избор е към земята – къде да е домът й. Вторият е към родителите. Оттам започват всички причинно-следствени връзки по пътя. Знаеш, че много често хората си казват: “Ех, ако бях роден в Америка…” или “Ако майка ми и баща ми бяха…”

Всъщност душата си знае работата. Тя не за първи път идва и има определена работа, която трябва да свърши, както и количество уроци за научаване. И винаги започва точно от тази земя, точно с тези родители! Та “Огнище” започва винаги точно оттам. Да проумееш първия избор и да познаеш личната си оренда.

А физическите упражнения?

Те са много сериозни. Това не означава непременно, че човек трябва да има предварителна физическа подготовка. Това е специален комплекс от упражнения, които водят до възстановяване на клетъчно ниво, подобряване на опорно-двигателния апарат, възстановяване на стволовите клетки, подобряване на кръвообращението и метаболизма и общо хармонизиране на психическото и физическото състояние.

Нека се върнем към началото на твоя интерес към търсенето на духовното и окултното в българските традиции и обредни наричания. Как стъпи на този път?

И аз като много хора разбрах, че съм българка, когато напуснах България. Заминах за страна, за която мечтаех от малка, омъжих се там за любимия човек и според средната статистика трябваше да съм много щастлива.

Не беше ли?

Разболях се. От носталгия, представяш ли си? Естествено, че всеки, който заминава нанякъде, започва да тъгува по близки и приятели…Аз обаче се побърках. Буквално! Полудях от мъка и самотия. Небето в Италия беше различно от нашето! На Коледа нямаше сняг! Дърветата бяха грозни през есента! В планината нямаше тишина! Морето там ми лютеше на очите! Нямаше мащерка! Нямаше на кого да звънна в 3 часа посред нощ, ей-така.. да побъбрим… И се върнах.