Джо Абъркромби: Гласът на острието

Намираше се в голяма беда. Е, и преди бе попадал в сериозни ситуации и беше оцелявал, само дето в момента нещата, изглежда, нямаше накъде по-лошо да отидат. Това го накара да се замисли над живота си. В този момент той му се стори като безсмислено, изпълнено с горчивина съществувание. Никой няма полза от такъв живот — низ от насилие и болка, мъки и разочарования. Ръцете му вече започваха да се уморяват. Предмишниците му горяха. Големият плоскоглав не даваше вид, че скоро ще падне. Всъщност дори се бе изкатерил малко нагоре по крака на Логън. Сега спря и хвърли свиреп поглед изотдолу.

Ако Логън висеше за крака на шанка, най-вероятно би си казал: „Животът ми зависи от този крак — по-добре да не рискувам“. Човек би предпочел да си спаси кожата, пред това да убие врага си. Проблемът бе, че шанка не разсъждаваха така, и Логън го знаеше. Затова не бе голяма изненада, когато плоскоглавият отвори голямата си уста и заби зъби в прасеца му.

— Ааа!

Логън изръмжа и започна да пищи и рита с голата пета на свободния си крак. Той успя да отвори една кървяща рана в главата на шанка, но от това хапането не престана. И колкото повече риташе Логън, толкова повече ръцете му се изплъзваха от хлъзгавата повърхност. Вече се бяха изхлузили до самия край на корена, който, изглежда, щеше да се счупи всеки момент. Логън се опита да превъзмогне болката в ръцете и прасеца на крака си и да продължи да разсъждава нормално. Явно щеше да падне. Въпросът бе във водата или върху скалите? Изходът, по всичко личеше, не зависеше от него.

Имаш ли нещо за правене, по-добре приключвай бързо — няма смисъл да живееш в страх от предстоящото. Това би казал баща му, ако беше там. И Логън опря свободния си крак на скалата, пое дълбоко въздух и с всичката останала му сила се отблъсна и полетя. Усети как зъбите отпускат захапката в прасеца му, малко след това и ръцете пуснаха глезена и за момент Логън бе свободен.

Тогава започна падането. Бързо. Склоновете на клисурата профучаха покрай него — сива скала, зелен мъх, тук-там задържал се сняг, всичко се завъртя.

Логън бавно се усука във въздуха. Размаха безпомощно ръце и крака. Беше прекалено изплашен, за да вика. Въздушната струя го блъсна в очите, изопна дрехите му и изкара въздуха от устата му. Той видя как големият шанка се блъсна в скалистия отвес, потрошеното му тяло отскочи и се сгромоляса — със сигурност мъртво — върху един камък. Гледката зарадва Логън, но щастието му бе краткотрайно.

Водата се надигна да го посрещне. Блъсна го със силата на връхлитащ бик, изкара въздуха от гърдите му и мислите от главата му. Всмука го и го погълна в студената си тъмнина…

Тихият плисък на вода. Това бе първото, което достигна до слуха му. Тихият плисък на вода, шумът на листата, сегиз-тогиз изчуруликване на птичка.

Логън едва отвори очи. Светлина, ярка и размазана, която се процежда сред листата. Това ли е смъртта? Защо тогава усеща толкова силна болка? Болеше го цялата лява половина на тялото. Опита се да си поеме въздух и се задави, започна да кашля и плюе вода и тиня. Изпъшка и се претърколи по корем, после, застанал на четири крака, мъчително изпълзя от водата. Дишайки тежко през стиснати зъби, се добра до покрития с мъх и гниещи съчки бряг, където отново се просна по гръб.

Логън остана известно време там, легнал по гръб, с очи вперени в сивото небе. Дъхът му с усилие свистеше през прегракналото гърло.

— Още съм жив — с дрезгав глас проговори сам на себе си той. Въпреки всичките усилия на природа и шанка, на хора и зверове, все още дишаше. Подгизнал от вода, легнал по гръб на земята, той започна да се смее. Смехът му беше силен и гърлен. Едно е известно за Логън Деветопръстия — знае как да оцелява.

Студен вятър премина през гниещия речен бряг и смехът на Логън бавно замря. Да отървеш кожата е едно, да останеш жив и след това — съвсем друга работа. Изправи се до седнало положение и потрепери от болка. С мъка се надигна на крака, не без помощта на ствола на най-близкото дърво. Изтри калта от носа, очите и ушите си. После вдигна нагоре мократа риза, за да огледа пораженията по тялото си.

От падането беше целият ожулен. Гръдният му кош беше покрит със сини и лилави петна. Ребрата го боляха при допир, но явно нямаше счупвания. Кракът му изглеждаше ужасно. Зъбите на шанка го бяха оставили разкъсан и окървавен. Болеше силно, но поне можеше да движи стъпалото си, а за оцеляването на Логън това беше от съществено значение. За да се измъкне от тази ситуация, щеше да се нуждае от здраво стъпало.