Никълъс Спаркс - Последна песен

— Престанете! — изкрещя тя, разперила ръце. — Веднага! Престанете всички!

Гласът й прозвуча изненадващо силно и авторитетно. Уил застина. Всички замръзнаха. Плачът на детето се извиси пискливо във възцарилата се тишина. Момичето се извърна, измери с гневен поглед побойниците и Уил забеляза пурпурния кичур в косата й. Веднага я позна. Само че сега носеше широка тениска с изрисувана риба.

— Битката приключи! Няма битка! Не виждате ли детето?

Изгледа ги предизвикателно, шмугна се между Скот и Маркъс и коленичи пред разплаканото дете. Беше на три или четири, с оранжева блузка. Момичето го заговори нежно, с мила усмивка.

— Добре ли си, слънчице? Къде е мама? Да вървим да я намерим.

Детето веднага заби поглед в тениската й.

— Това е Немо — каза то. — И той се беше изгубил. Харесваш ли Немо?

Отстрани една жена, прегърнала бебе, паникьосано си пробиваше път през множеството, сляпа и глуха за витаещото из въздуха напрежение.

— Джейсън? Къде си? Да сте виждали едно момченце? С руса коса и оранжева блузка?

Забеляза го и по лицето й се изписа облекчение. Стисна бебето и се втурна към тях.

— Не бива да хукваш така, Джейсън! — викна жената. — Изплаши ме. Добре ли си?

— Немо — посочи момченцето тениската. Майката се обърна и едва сега видя момичето с пурпурния кичур.

— Благодаря… Сменях памперса на бебето и той изчезна…

— Всичко е наред — поклати глава момичето. — Нищо му няма.

Уил проследи с поглед как майката се отдалечава с децата си и се обърна към момичето, което изпращаше с мила усмивка малчугана. Когато детето се скри в множеството обаче, тя сякаш внезапно усети втренчените погледи на околните и скръсти смутено ръце. Тълпата се раздели на две, за да пропусне забързания към тях полицай, Маркъс измърмори нещо на Скот и се стопи в множеството. Теди и Ланс последваха примера му. Блейз тръгна след тях. Уил се изненада, че момичето с пурпурния кичур се пресегна към ръката й.

— Чакай! Къде отиваш? — извика то.

— „Бауърс Пойнт“ — отвърна Блейз и се отдръпна.

— Къде се намира?

— Надолу по плажа. Ще го откриеш.

Блейз се обърна и хукна след Маркъс.

Момичето се поколеба. Напрежението, надвиснало плътно върху им само допреди секунди, започна да се разсейва. Скот вдигна прекатурената маса и тръгна към Уил. Точно тогава към момичето приближи мъж — явно баща й.

— Ето те и теб! — възкликна той със смесица от облекчение и раздразнение. — Търсихме те. Ще се прибираме ли?

Момичето, което следеше с поглед Блейз, очевидно не се зарадва от срещата.

— Не — отвърна лаконично то, шмугна се в множеството и закрачи към плажа.

Малко момче застана до бащата.

— Май не е гладна — предположи то.

Мъжът положи длан върху рамото му и проследи с поглед дъщеря си, която слезе по стъпалата към плажа, без изобщо да се обърне.

— Сигурно си прав — каза той.

— Направо не е за вярване! — гневно възкликна Скот и дръпна Уил настрани. Още вреше и кипеше. — Тъкмо се канех да приспя този нещастник.

— Аха… — отвърна Уил и поклати глава. — Теди и Ланс щяха да се намесят.

— Нищо нямаше да направят. Бива ги само да се перчат.

Уил не беше убеден, но замълча.

Скот пое дъх.

— Ето го и ченгето!

Полицаят приближи бавно, очевидно опитвайки се да прецени ситуацията.

— Какво става тук? — попита той.

— Нищо, полицай — отговори спокойно Скот.

— Чувам, че имало свада.

— Не, сър.

Със скептично изражение полицаят зачака обяснение. Скот и Уил обаче мълчаха. Около щанда със сосове се напълни с хора. Полицаят огледа внимателно множеството, за да се увери, че не пропуска нещо. Внезапно грейна в усмивка — явно при вида на познато лице зад гърба на Уил.

— Хей, Стив! — подвикна полицаят.

Уил видя как се запъти към бащата на момичето.

Ашли и Кейси запристъпваха плахо към тях. Лицето на Кейси беше поруменяло.

— Добре ли си? — заекна тя.

— Абсолютно — отвърна Скот.

— Онзи е смахнат. Какво стана? Не видях кай започна.

— Замери ме с нещо. Кипнах. Писнало ми е от номерата му. Въобразява си, че всички се страхуват от него и всичко му е позволено. Опита ли още веднъж обаче, няма да му се размине…

Уил спря да го слуша. На Скот не му млъкваше устата дори по време на волейболните мачове и Уил отдавна се бе научил да не му обръща внимание.

Погледна към бащата на момичето, който разговаряше с полицая, и се почуди защо дъщеря му го отбягваше толкова упорито. И защо тръгна след Маркъс? Тя не беше като него и Уил предположи, че не знае в какво се забърква. Скот продължаваше да уверява Кейси колко лесно е щял да се справи и с тримата, а Уил се напрягаше да дочуе разговора на полицая с бащата на момичето.