Никълъс Спаркс: Последна песен

Говорейки за любимите места, изпита истински копнеж по дома. Искаше да е там, да е където и да било другаде, само не тук.

— И аз не бих стъпила в този град — съгласи се Блейз. — Честна дума. Отегчително е.

— Откога живееш тук?

— Откакто се помня. Но поне съм облечена добре.

Рони беше купила глупавата тениска с Немо и знаеше, че изглежда нелепо. В магазинчето имаха само от най-големия размер и дрехата стигаше чак до коленете й. Единственият й плюс беше, че с нея успя да се промъкне незабелязано край баща си. Блейз се оказа права.

— Едно момиче ми каза, че Немо е страхотен.

— Излъгала те е.

— Не сме длъжни да висим тук. Баща ми сигурно вече си е тръгнал.

— Къде да ходим? На фестивала ли искаш да се върнеш? Да влезеш в къщата с призраците?

— Не. Но сигурно има нещо по-интересно.

— Не още. По-късно ще има. Да почакаме.

— Какво?

Блейз не отговори. Изправи се и се обърна към почернялата вода. Впери поглед в луната, а бризът развя косите й.

— Забелязах те още край волейболното игрище — каза тя и тръгна към кея. — Бях ей там.

— И?

— Изглеждаше не на място.

— Ти също.

— Точно затова си стоях на кея — Блейз скочи върху парапета и седна с лице към Рони. — Разбрах, че не искаш да си тук, но защо си толкова ядосана на баща си?

Рони избърса длани в панталоните.

— Дълга история.

— С приятелката си ли живее?

— Май няма приятелка. Защо?

— Смятай се за щастливка.

— Защо?

— Баща ми живее с приятелката си. Третата след развода, между другото. И най-ужасната. Само няколко години по-голяма от мен и се облича като стриптийзьорка. Повръща ми се всеки път, когато се наложи да ходя у тях. Ту се опитва да ми налива ум в главата като майка ми, ту се прави на най-добрата ми приятелка. Мразя я.

— С майка си ли живееш?

— Да. Но сега и тя си има приятел и той виси у дома през цялото време. Неудачник. Носи перука, защото оплешивял още на двадесет или нещо подобно, и все ми повтаря да се замисля дали да не отида в колеж. Все едно ми пука. Гадно, нали? — преди Рони да успее да отговори, Блейз скочи от парапета. — Хайде! Май започват! Трябва да ги видиш!

Рони я последва към тълпата, скупчила се в началото на кея, където явно предстоеше улично шоу. Сепнато осъзна, че главните действащи лица са трите момчета с хулигански вид, които бе забелязала по-рано. Двамата танцуваха брейк в ритъма на музиката, кънтяща от уредбата, а третият — с дългата черна коса — стоеше в центъра и жонглираше с горящи топки. От време на време спираше и задържаше топката в ръка, завърташе я между пръстите си или я плъзваше по опакото на дланта си към лакътя. На два пъти я стисна в юмрук и почти я угаси, а измежду пръстите му излетяха искри.

— Познаваш ли го? — попита Рони.

— Казва се Маркъс — кимна Блейз.

— Покрива ли с нещо ръцете си?

— Не.

— Не го ли боли?

— Не. Въпрос на техника. Изглежда страхотно, нали?

Рони се съгласи. Маркъс угаси две от топките, после ги запали, допирайки ги до третата. Върху земята лежеше обърнат фокуснически цилиндър. Хората започнаха да хвърлят банкноти в него.

— Откъде купува огнените топки?

— Прави си ги. Мога да ти покажа. Не е трудно. Трябва ти само памучна тениска, конец, игла и запалителна течност.

На фона на кънтящата музика Маркъс подхвърли трите топки към момчето с татуировките и запали още две. Запремятаха огнените кълба като циркови клоуни все по-бързо и по-бързо, докато едната топка не политна встрани.

Ала не падна. Момчето с обеца на веждата я подхвана с крак като футболист и започна да жонглира с нея, сякаш беше най-обикновен хек 1 1 Малка плетена или шита топка, пълна със ситни камъчета, пластмасови сачми или ориз, с която се играят различни игри — Б.р. .

Останалите двама се присъединиха към играта и си заподхвърляха топката от крак на крак. Тълпата заръкопляска, музиката се извиси в кресчендо, а в шапката заваляха банкноти. Момчетата уловиха останалите огнени топки и ги изгасиха в същия миг, когато музиката спря.

Рони не можеше да не признае, че за пръв път вижда нещо подобно. Маркъс тръгна към Блейз, прегърна я и залепи устни в нейните в неприлично дълга целувка. После бавно отвори очи, взря се в Рони и отблъсна Блейз.

— Коя е тази? — махна той с ръка към нея.

— Рони. От Ню Йорк е — обясни Блейз. — Току-що се запознахме.

Татуировката и обеците се приближиха до Маркъс и Блейз и приковаха смущаващо погледи в Рони.

— Ню Йорк значи? — проточи Маркъс, извади запалка от джоба си и запали една топка. Задържа кълбото неподвижно между палеца и средния пръст. Рони отново се зачуди как не се изгаря.