Хорхе Букай - Да се обичаме с отворени очи

Лаура беше решила, че щом не може да съжителства щастливо с Карлос, когото обичаше и ценеше, категорично нямаше да може да го направи с никого другиго. Може би поради това след раздялата си и до този момент не беше помисляла, дори случайно, за нов партньор. Бе имала само няколко мимолетни и приятни срещи — изблици на женствеността й и на способността й да изпитва наслада, да се радва на собственото си тяло и на контакта с мъжкото тяло, който винаги бе смятала за най-доброто изживяване в хоризонтално положение.

„Скъпи Фреди,

Изпращам ти списъка с библиографията, който поиска. Струва ми се, че малко прекалих с броя на книгите, но се надявам, че ти ще махнеш някои по твое усмотрение и ще добавиш тези, които липсват.

Пращам ти и бележките си по темата за вторите бракове, която ми се струва важна не само защото ставаме все повече, но и защото забелязах, че в библиографията има доста празноти по въпроса и сякаш за него не се говори много. Явно е, че щом нашите колеги поддържат абсурдната теза за «подходящия човек», тогава опитите за следващ брак не са нищо друго, освен част от търсенето. Според това твърдение, оцеляват само двойките, които «са се намерили», докато всички останали ще продължат да търсят или още по-лошо — ще го правят, докато се уморят, след което неминуемо ще започнат да слагат партньорите си на прокрустовото ложе (като им режат краката, ако леглото е късо за тях, или ги разтягат, ако е дълго).

По-долу излагам това, което мисля по темата.

Когато дадена двойка се раздели, както бащата, така и майката започват да поддържат връзка с децата си, при която предишните отношения между трима души се превръщат в отношения между двама: детето с бащата и детето с майката. Тези връзки постепенно придобиват някои характеристики и стават рутинни. Децата доста бързо свикват с новата връзка и следователно дуетът е създаден преди появата на следващия партньор.

Получава се ситуация, обратна на първоначалното семейство, в което отношенията между родителите предшестват раждането на детето. При вторите бракове новият партньор се появява като трети елемент, тъй като връзката с детето вече е установена, и това създава специфични трудности, които е добре да познаваме, за да разберем как да се справяме с тях — особено при събирането на две семейства, когато всеки от съпрузите води в новия брак децата от предишния.

Добре е да сме искрени от самото начало: новите «родители» няма да имат същата връзка с кръвните си деца, както с децата на партньора си, и е повече от ясно, че любовта, която децата изпитват към биологичните си родители, ще е различна от привързаността, която биха чувствали към партньора на баща си или майка си.

Приемането на тази действителност може да се окаже болезнено, защото както новите родители, така и новите деца се чувстват отблъснати. Голяма част от трудностите възникват, защото новите двойки се женят с фантазията отново да имат семейство като онова, което са разтурили. Тогава се появяват конфликтите — когато започнем да забелязваме различията между действителността и очакванията. Както винаги, в зависимост от това дали приемаме ситуацията такава, каквато е, можем да постигнем положително развитие заедно с децата от предишния и от новия брак. С други думи, дори новопоявилите се баща или майка да заемат мястото на отсъстващите татко или мама в практическите въпроси на семейното съжителство, това не означава, че те наистина са такива.

Много пъти децата и дори родителите отказват да дадат власт на новия баща или майка, което създава съществени трудности. Ето защо твърдим, че е много важно и спешно тези основни проблеми да бъдат обсъдени с двойката, защото подобни структурни проблеми обикновено се проявяват под формата на проблеми в съжителството, когато страните често дори не знаят защо се карат.

В дъното на проблема стои мястото, което заема всеки, и властта, която има всеки член на семейството. Още в самото начало трябва да се постараем отчетливо да дефинираме мястото на всеки един и вида на отношенията, които иска да има, така че да бъде ясно за всички и по този начин да се избегнат объркването и недоразуменията.

Нека си припомним, че ако повторният брак означава край на един самотен период за възрастния човек и поради това е повод за радост, за децата той бележи началото на друг труден период, който утежнява преживяната загуба от раздялата на родителите или смъртта на някого от тях.