Хорхе Букай - Да се обичаме с отворени очи

Krishnamurti. On love and loneliness.Harper One, 1994.

Laing, Ronald D. Knots.Penguin, London, 1970.

Levy, Norberto. El asistente interior.Editorial del Nuevo Extremo, Buenos Aires, 1983.

Nasio, Juan David. El libro del dolor у del amor.Gedisa, Barcelona, 1998.

Osho. The Path of love.Rebel Publishing House, 1998.

Pommier, Gerard. Du bon usage erotique de la colere.Aubier, Paris, 1994.

Rodrigue, Emilio. La leccion de Ondina.Fundamentos, Madrid, 1980.

Rosenberg, Jack Lee. Body, Self, and Soul.Humanics Publishing Group, Atlanta, Georgia, 1987.

Sanford, John. The invisible partners.Paulist Press, 1979.

Schnake, Adriana. Los didlogos del cuerpo.Editorial Cuatro Vientos, Santiago de Chile, 1995.

Sinay, Sergio. Esta noche no, querida.RBA Integral, Barcelona, 2002.

Watts, Alan. Cloud-hidden, Whereabouts Unknown: A Mountain Journal.Vintage, 1974.

Welwood, John. Journey of the heart.Harper Collins, 1990.

Welwood, John. Love and awakening.Harper Collins, 1997.

Zinker, Joseph. In Search of Good Form.Analytic Press, Hillsdale, New Jersey, 1995.“

Лаура напечата списъка и отиде до стаята си, за да си сложи маратонките и трикото за аеробика. Прибра папката по рисуване в раницата и излезе да се наслади на разходката. Ако леко ускореше крачка, щеше да пристигне точно за последния звънец, за да хапне салата с Ана в училищната столова.

Къде ли е Фреди? Дали е в Испания, в Уругвай, в Чили?

Често изпитваше завист към Алфредо за живота, който водеше: някой ден просто решаваше, качваше се на самолет, автомобил или кораб и заминаваше. Лаура свързваше това с обстоятелство, което наблюдаваше у много от пациентите си мъже:

ЗАПАЗВАНЕТО НА НЯКОИ ПРОСТРАНСТВА НА НЕЗАВИСИМОСТ ГИ ПРАВЕШЕ НАПЪЛНО ЗАВИСИМИ.

Какво щеше да се случи с всичката тази свобода, ако един ден Кармен решеше, че не иска повече да стои вкъщи, ако си кажеше, че й е дошло до гуша от семейството и децата? Какво щеше да стане, ако един ден се откажеше окончателно да се занимава с данъците, домашните ремонти, поправките на колата и всичко останало?

Алфредо Даей беше много известен както в Буенос Айрес, така и извън него, но… Нима би могъл да постигне всичко това без Кармен? Лаура беше сигурна, че не.

Както всички мъже, Фреди проявяваше към съпругата си онази смътна и „повсеместна“ благодарност, която всяка мислеща жена смяташе за напълно незначителна, а всеки човек с известно достойнство приемаше за едва прикрито пренебрежение.

Сигурно бе настъпила някаква промяна, защото — ако всичко вървеше що-годе добре — Кармен едва ли би решила да се върне в университета.

Сега Лаура се питаше дали по-различното поведение, което бе забелязала в последните съобщения от Фреди, онзи почти прелъстителен тон на писмата му, имаше нещо общо с другата промяна — тази, която предполагаше, че се случва с Кармен.

Ако обаче оставеше настрана това, което ставаше с него, какво ставаше с нея в тази нова ситуация?

След като се раздели с Карлос, Лаура реши, че за нея периодът на търсене на партньор е приключил. Първият й брак с Емилио беше свършил катастрофално и след един много мрачен период тя се върна към света с идеята, че трябва да срещне някой напълно различен. Тогава се влюби в Карлос. Три седмици след запознанството си вече планираха да живеят заедно, а след още три седмици Лаура вече знаеше, че различията между Емилио и него не бяха кой знае какви, макар резултатите да бяха значително по-добри. Може би тя беше научила нещо. След известно време разбра, че нейният опит бе същият, както при повечето хора, които се женят отново: вторите партньори не се различават много от първите. Истината е, че ги избираме, за да изпълняват същата роля в живота ни. Само промяната в собственото ни поведение може да предизвика пробуждане.

Спомни си една мисъл на Гурджиев 21 21 Теоргий Иванович Гурджиев (1873/77–1949 г.) — руски философ, психолог, мистик и окултист от гръцко-арменски произход. — Б.р. : „За да си наистина жив, трябва да се възродиш, за което трябва първо да умреш, а за целта трябва първо да се събудиш“.

Раздялата й с Карлос донякъде представляваше венец на една чудесна връзка, от която двамата бяха пожънали отлични резултати, като се започне от двете им деца и се премине през личното развитие на всеки от тях. Разумна раздяла между двама разумни хора, които решават да сложат край на съжителството си. За всичко бяха разговаряли надълго и нашироко, бяха го обсъждали на индивидуални и семейни терапии и си бяха дали толкова време, колкото бе нужно, за да изчерпят всички средства и да си предоставят всички възможности.

Раздялата премина толкова сърдечно, че понякога се питаше дали вторият й развод не беше преувеличен.

С изключение на съжителството и секса, Карлос и тя имаха връзка, която би накарала приятелките, пациентите и съседките й да позеленеят от завист (лицата на съседките все още застиваха в изумление, докато шпионираха през прозорците си и виждаха някои посещения на бащата на децата й).