Хорхе Букай - Да се обичаме с отворени очи

Беше ме нарекъл „крем карамел с формата на жена“. Точно това каза… И тогава часът свърши.

— Днес ще научим основната стъпка, която е съставена от осем такта. Виждате ли? Едно, две, три, четири, пет… На петия такт жената пренася тежестта на тялото си върху десния крак и тогава, със същия крак, но като прехвърли тежестта, тя тръгва назад и продължаваме: шест, седем и осем… Разбрахте ли?

Казахме „да“ (но доста колебливо) и започнахме да танцуваме: едно, две, три, четири, пет… Едно, две, три, четири, пет… Едно, две, три, четири, пет… Нищо! Не се получаваше. Съпругът ми настояваше да направя шестата стъпка с левия крак, но отказваше да разбере, че той беше кръстосан отпред.

— Ще ме събориш!

— Не, ти си виновна, че не отстъпваш.

— Как искаш да отстъпя, след като кракът ми е във въздуха!

— Ами другите го правят…

— Другите жени го правят, защото другите мъже го изпълняват добре.

Учителят се приближи и се обърна към него: „Трябва да се съобразиш с това къде е тежестта на тялото й. Ако не го направиш, тя не може да се помръдне. Гледай: едно, две, три, четири, пет, шест, седем и осем. Видя ли?“.

Колко хубаво беше да танцувам с човек, който ме разбираше! Признавам, че с мъжа си се чувствах безсилна. Обвиняваше мен за ограниченията си и не искаше да приеме, че бе напълно невъзможно да го следвам.

— Днес ще усъвършенстваме различните части на основната стъпка. На осем имаме два такта: единия за влизане, другия за излизане, както при мъжа, така и при жената. Движенията се правят около партньора. Мъжът може да избере дали да даде простор на жената, или да последва движенията й…

Най-после беше дошло това, което очаквах: онези толкова красиви, толкова елегантни, толкова чувствени завъртания… Излизам, влизам, излизам… Какво става? Изведнъж и двамата се мъчим да не паднем, на четири метра един от друг и на километри разстояние от мечтаната елегантност и чувственост…

— Какво правите? — Хулио се бе озовал светкавично до нас. — Искаме да танцуваме танго, а вие демонстрирате сумо борба. Ела — обърна се той към мъжа ми. — Сега аз ще заема мястото на партньорката ти и ще ти покажа какво да правиш. Виждаш ли? Ако не ми дадеш достатъчно пространство, аз така или иначе ще си го взема, дори това да означава да се отдалеча…

Въпреки че вече горе-долу можем да се движим заедно, все още ни е много трудно да бъдем в синхрон. След като отработихме паузата, успяхме да потанцуваме за малко, без да спираме, но след няколко трудно синхронизирани стъпки отново се препъвам в краката му (а може би той се препъва, вече не знам). Както и да е, съпругът ми ме обвинява, че не слушам какво ми говори, че танцувам сама. Аз му повтарям, че не знам какво иска да направя… Но, изглежда, и той не ме разбира…

Хулио отново се приближава до нас, за да говори с мъжа ми. Нима няма други двойки в залата, които танцуват зле?

— Ако искаш да й кажеш нещо, първо трябва да установиш контакт, да привлечеш вниманието й. В противен случай я обсебваш, изненадваш я и при тази несигурност тя няма да те разбере. Да отнесем това до танца. Виж! Първо търсиш крака й, спираш я и после правиш движението. Ако преди това не установиш контакт, тя трудно ще отгатне какво искаш да й внушиш. Също както когато искаш да говориш с нея — първо я повикваш и едва когато видиш, че тя те слуша, говориш. Иначе рано или късно ще се наложи да крещиш. Тук е същото. А ти — каза той, обръщайки се към мен, — имай предвид, че когато те повика, трябва да спреш и да го слушаш. Ако ли не, той ще ти крещи, за да те накара да го чуеш. Ако вместо това танцувате, ще те настъпи. Нека ви покажа. Приближавам крака си до нейния, тя спира, за да слуша. Правя движението и чакам да ми отговори. Не забравяйте: като танцувате, вие разговаряте, никога не се налагате. Единият говори, а другият, след като го чуе, отговаря. Внимание: само след като го чуе. Защото в тангото, както и в живота, ако не си направя труда да слушам, ще предположа, че знам какво ще ми кажат, и никога няма да отговоря на другия. Така истинският диалог изчезва и се превръща в монолог. Точно това правите вие, а така не се танцува танго, защото то е танц на двойката, при който всеки един импровизира според движението на другия.

Днес нямам желание да ходя на урок. Всъщност нямам желание да ходя никъде. Не разбирам какво става, но чувствам, че връзката ни се разпада. От известно време спорим за всичко и няма начин да разговаряме за това, което става. Безброй са взаимните упреци, които пречат на диалога. Сякаш говорим на различни езици и някакво болезнено разстояние, смесица от озлобление и равнодушие, се забива между нас.