Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (1 част)

Не се тревожи от виковете, възбудени от твоето слово, тъй като една нова истина е нова структура, предложена наведнъж (а не очевидно предложение, към което човек може да напредва от следствие към следствие), и всеки път, когато ти означаваш някой елемент от твоето лице, ще ти възразят, че в другото лице този елемент играе различна роля и най-напред няма да разбират, че ти като че ли едновременно си противоречиш и им противоречиш.

Но ти ще кажеш: „Приемате ли да умрете в самите себе си, да забравите и да присъствате без съпротива на моето ново творение? Само така можете да се промените, като се затворите в пашкули. И придобили опитност, ще ми кажете дали не сте станали по-просветлени, по-омиротворени и по-просторни.“

Тъй като — в по-голяма степен, отколкото за изсичаната от мен статуя — не съществува постепенност за истината, която се доказва. Тя е една и се вижда само когато е завършена. И даже не се забелязва, защото ние сме потопени в нея. И истината за моята истина е човекът, който произлиза от нея.

Така е и с манастира, където те затварям, за да те променя. Но ако ти поискаш от мен, посред суетата си и делничните си проблеми, да ти приведа доказателства за този манастир, аз ще пренебрегна отговора, тъй като този, който е способен да разбере, е различен от теб и аз първо трябва да го призова на бял свят. Мога само да те принудя да се само постигнеш.

Не се тревожи и за възраженията, които ще предизвика твоята принуда. Понеже тези, които викат, биха имали право, ако ти засягаше същината им и несправедливо ги лишаваше от тяхното величие. Ала уважението към човека е уважение към благородството му. А справедливостта за тях е да продължават да бъдат такива, каквито са, дори сред разложението, защото така са се родили. И ти не оскърбяваш Бог, ако ги изцериш.

Ето защо мога да кажа, че отказвам да правя компромиси и същевременно отказвам да изключвам. Не съм нито непреклонен, нито мек, нито отстъпчив. Приемам човека с недостатъците му и въпреки това прилагам строгостта си. Не правя от противника си свидетел, обикновена изкупителна жертва на нашите неволи, който би било добре да изгориш изцяло на публично място. Приемам напълно противника си и все пак го отхвърлям. Тъй като водата е прохладна и желана. Желано е и неразреденото вино. Ала ако ги смеся, получавам напитка за скопци.

Няма човек на света, който абсолютно да има право. Освен тези, които умуват, привеждат доводи, доказват и от това, че използват логичен език без съдържание, не могат нито да сгрешат, нито да са прави. Те просто вдигат шум и ако се възгордеят от самите себе си, ето че задълго потича човешка кръв. Тях аз просто ги отсичам от дървото.

Но има право оня, който приема разрушението на своята урна от плът, за да спаси затвореното за съхранение в нея. Вече ти го казах. Да закриляш слабите и да подкрепяш силните — ето дилемата, която те измъчва. И е възможно твоят неприятел, срещу когото ти подкрепяш силните, да закриля слабите. И ето ви принудени да воювате, за да спасите земята на единия от разложението на демагозите, възпяващи язвата заради самата язва, за да спасите земята на другия от жестокостта на господарите на роби, които, използвайки камшика за принуда, пречат на човека да се самоосъществи. И животът ти предлага тези спорове с такава неотложност, която изисква употребата на оръжие. Защото една-единствена мисъл (ако расте като трева), не уравновесявана от никакъв неприятел, се превръща в лъжа и разкъсва света.

Това се дължи на полето на твоето съзнание, което е много мъничко. И както при нападение на мародер не можеш и да обмисляш тактиката на боя, и да понасяш ударите, както не можеш в морето да усещаш страха от корабокрушение и тласъците на морското вълнение, а оня, който се страхува, вече не повръща, докато повръщащият пък вече е безразличен към страха, така и ако не получиш помощ чрез яснотата на един нов език, за теб е невъзможно едновременно да мислиш и да преживяваш две противоположни истини.

И тъй, дойдоха при мен да ми направят забележки не геометрите в моята империя, които се свеждаха до един-единствен и който, освен това, беше мъртъв, а делегация от тълкуватели на геометрите, като тези тълкуватели бяха десет хиляди.

Когато човек създава кораб, той не се занимава с гвоздеите, мачтите или дъските на палубата, а затваря в арсенала десет хиляди роби и няколко надзиратели, снабдени с камшици. И разцъфтява славата на кораба. И аз никога не съм виждал роб да се хвали, че е покорил морето.