Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (1 част)

— Искаш ли да танцуваш?

И тя затанцува.

Впрочем танцът й бе възхитителен, което не можеше да ме изненада, понеже в нея имаше някой.

Наблюдавал ли си реката, гледана от високата планина? Тук тя е срещнала скала и като не може да я премине, е повторила нейната извивка. По-надалеч е направила завой, за да използва благоприятен наклон. В тази равнина е забавила течението си в меандри поради отпадането на сили, които вече не я теглят към морето. Другаде е утихнала в едно езеро. После е изтеглила този клон напред, право нагоре, за да го постави като меч в равнината.

Също така ми харесва, че танцьорката среща силови линии. Че тук жестът й се възпира, а там се освобождава. Че усмивката й, която преди малко беше сговорчива, сега се мъчи да се задържи като пламък при силен вятър, че сега тя се плъзга леко сякаш по невидим наклон, но по-късно забавя скоростта, понеже стъпките й се затрудняват, като че ли се изкачва. Харесва ми, че се спъва в нещо. Или възтържествува. Или умира. Харесва ми, че носи в себе си пейзаж, който е бил изграден против самата нея, че има позволени мисли и други, които са й забранени. Допустими погледи, и други — недопустими. Съпротиви, съгласия и откази. Не ми харесва тя да е еднаква във всички посоки като желе. А да е направлявана структура подобно на живото дърво, което не е свободно да се разраства, а върви, следвайки многоликото си развитие според своеобразието на своята семчица.

Защото танцът е съдба и походка през живота. Ала аз желая да ти създам устои и да те въодушевя за нещо, за да се развълнувам от твоята походка. Тъй като ако поискаш да преминеш пороя и пороят пречи на твоя ход, тогава ти танцуваш. Ако поискаш да тичаш след любовта и съперникът пречи на твоя ход, тогава ти танцуваш. И има танц на саби, ако поискаш да умъртвиш. И има танц на платнохода под дългия му двувръх флаг, ако за да стигне пристанището, накъдето се стреми, трябва да избира сред вятъра и да прибегне към невидими завои.

Потребен ти е неприятел, за да танцуваш, ала кой неприятел би те почел с танца на сабята си, ако в тебе няма никой?

При все това танцьорката, обхванала с ръце лицето си, трогна сърцето ми. И видях в него маска. Защото има фалшиво измъчени лица, изложени на показ при уседналите, но те са похлупаци на празни съдове. Защото нищо няма в тебе, ако нищо не си получил. Ала в танцьорката аз разпознах човека, който съхранява наследство. Тя носеше в себе си оная твърда костилка, която устоява дори на палача, тъй като тежестта на воденичен камък не би извлякла маслото на тайната. Залогът, за който се умира и който прави така, че да умееш да танцуваш. Защото не съществува човек, освен оня, който е облагороден от химна, от поемата или от молитвата и който е изграден отвътре. Погледът му се спира на теб прояснен, понеже е поглед на населен човек. И ако вземеш отпечатък от лицето му, той ще се превърне в твърда маска на надмощието на един човек. И ти знаеш за него, че е направляван и че ще танцува срещу неприятеля. Ала какво ще узнаеш за танцьорката, ако беше само празна местност? Защото не съществуват танци на уседналите. Ала там, където земята е скъперница или плугът заорава в камъните, където прекалено тежкото лято изсушава жътвата, където човек устоява на варварите, където варваринът смазва слабия, тогава се ражда танцът поради смисъла на всяка една стъпка. Тъй като танцът е борба срещу ангела. Танцът е война, прелъстяване, убийство и покаяние. И какъв танц би изтръгнал от твоя прехранен добитък?

Забранявам на дюкянджиите да хвалят прекалено много стоките си. Тъй като те набързо се правят на възпитатели и ти преподават като цел това, което по същността си е само средство, и обърквайки те по този начин относно пътя, който трябва да следваш, ето че скоро те водят към упадък, защото ако музиката им е пошла, за да ти я продават, те ти фабрикуват пошла душа. Следователно, ако е добре предметите да бъдат създавани, за да служат на хората, би било чудовищно хората да бъдат създавани, за да служат като кошчета за отпадъци на предметите.

Моят баща казваше:

„Трябва да творим. Ако ти притежаваш подобна власт, не се грижи да организираш. Ще се народят сто хиляди служители, които ще служат на твоето творение, като плъзнат по него като червеи по месо. Ако основаваш своя религия, не се грижи за догмата. Ще се народят сто хиляди тълкуватели, които ще се заемат да я изградят. Да твориш значи да създаваш битието и всяко съзидание е неизразимо. Ако някоя вечер сляза от кораба в оня градски квартал, който е помия, стичаща се към морето, не е моя работа да изнамирам помията, сметището и службите по чистота. Аз донасям любовта към излъскания праг и покрай тази любов се раждат миячите на тротоари, полицейските заповеди и събирачите на смет. Не създавай и свят, където, чрез магията на твоите заповеди, трудът вместо да затъпява, извисява човека, където културата се ражда от труда, а не от свободното време. Ти не вървиш срещу тежестта на нещата. Тъкмо тежестта на нещата трябва да се промени. Това действие е поема, оформяне на глината от скулптора или химн. И ако ти пееш твърде гръмко химна за благородния труд, който е смисъл на съществуването, против химна на свободното време, който приравнява труда към тегоба и раздробява човешкия живот на робски труд и празно свободно време, не се грижи за основанията, за логиката и за особените заповеди. Ще дойдат тълкувателите да обяснят защо твоето лице е хубаво и как то трябва да се конструира. Те ще клонят в тази посока и ще съумеят добре да се аргументират, за да ти докажат, че тя е единствената. И тази склонност ще направи така, че твоите заповеди да те завършат и твоята истина да пребъде.