Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

Здесь есть возможность читать онлайн «Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Цитадела (2 част): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Цитадела (2 част)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Цитадела (2 част) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Цитадела (2 част)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И голямата борба срещу предметите: дойде часът да ти говоря за голямата ти грешка. Защото аз оцених като пламенно усърдни и признах за щастливи хората, загребващи и размесващи с ръце необработените късове руда сред безплодната напукана земя, с рани от слънцето като натъртен плод, охлузени по камъните и дълбаещи в дълбочина глинените пластове, за да се изкачат да спят голи под шатрата, които живееха от добива, веднъж годишно, на чист диамант. И съм виждал нещастни, раздвоени и с горчилка в сърцето онези, които, получили диаманти сред своя разкош, все пак разполагаха само с непотребни стъкълца. Защото ти нямаш нужда от предмет, а от бог.

Тъй като притежаването на предмета, разбира се, е нещо постоянно, но не и храната, която ти получаваш от него. Защото единственият смисъл на предмета е да те извиси, и ти се извисяваш, като го придобиваш, а не като го притежаваш. Затова почитам този, който става причина, тъй като е трудно завоевание, за това планинско изкачване, за това възпитание с оглед на една поема, за това покоряване на недостъпната душа, и така те заставя да се само осъществиш. Ала презирам другия, който е готов запас, понеже ти вече нищо не можеш да получиш от него. И щом веднъж се сдобиеш с диаманта, какво ще го правиш?

Защото аз донасям смисъла на празника, който беше забравен. Празникът увенчава празничните приготовления, празникът е планински връх след изкачването, празникът е намирането на диаманта, когато ти е позволено да го добиеш от земята, празникът е победа, която увенчава войната, празникът е първото поемане на храна от болния в деня на оздравяването му, празникът е обещание на любовта, когато тя свежда поглед, щом й заговориш…

И за да те науча, аз измислих този образ:

Ако го желаех, бих могъл да ти създам цивилизация, изпълнена с пламенно усърдие, с радост от задружния труд и светъл смях на работниците, които се връщат от работа, с могъщ вкус на живота и топло очакване на чудесата на утрешния ден и на поемата, в която поетът ще накара звездите да намерят отклик в теб, и където все пак ти не би правил нищо друго, освен да копаеш земята, за да добиваш от нея диаманти, които накрая ще се превърнат в светлина след това безмълвно преображение в недрата на земния глобус. (Защото, дошли от слънцето, после станали папрати, после непрогледна нощ, ето че пак са се обърнали на светлина.) Тъй че, казах ти, аз ти осигурявам вълнуващ живот, ако те осъдя да ги добиваш и те поканя за един ден в годината на главния празник, на който ще се извърши приношение на диамантите, като бъдат изгорени и превърнати в светлина пред отрудения народ. Понеже употребата на придобитите предмети не предизвиква у теб вълнения и душата ти се подхранва от смисъла на нещата, а не от нещата.

И несъмнено, за да ти създам усещане за разкош, аз бих могъл също да обкича с този диамант някоя принцеса, вместо да го изгоря. Или, затваряйки го в ковчеже в тайниците на някой храм, да го накарам да сияе по-силно не за очите, а за духа (който се подхранва от него през стените). Но естествено не ще направя нищо съществено за теб, ако ти го дам.

Защото се оказва, че съм проумял дълбокия смисъл на жертвата, и той не е да те лиша от нещо, а да те обогатя. Тъй като ти бъркаш кърмещата гръд, когато протягаш ръка към предмета, докато търсиш смисъла му. Понеже, ако ти създам империя, където всяка вечер ти раздават диаманти, добити другаде, все едно че те обогатявам с речни камъчета, защото не ще намериш вече нищо от това, което си желал да получиш. По-богат е оня, който цяла година се мъчи със скалата и изгаря веднъж годишно плода на труда си, за да изтръгне от него блясъка на светлината, отколкото този, който всеки ден получава плодове, дошли от другаде, които нищо не са изисквали от него.

(Същото е с кеглата: радостта ти да я събориш. И това е празникът. Ала няма какво да очакваш от една съборена кегла.)

Ето защо жертви и празници трудно се различават. Тъй като ти показваш с това смисъла на твоето действие. Но как би могъл да твърдиш, че празникът е нещо различно, щом си събрал дървата, от лумналия на площада празничен огън, когато ги изгаряш, щом си изкачил планината, от щастливите ти мускули сред простора, щом си добил диаманта, от появата му на светлината, щом са узрели лозята, от гроздобера? Къде виждаш, че би било възможно да използваш един празник като запас? Празник е пристигането ти след дълъг преход и така той увенчава вложеното усилие, ала няма какво да очакваш, ако станеш уседнал. И затова ти не се настаняваш нито в музиката, нито в поемата, нито в завладяната жена, нито в пейзажа, зърнат от планинските висини. И аз те погубвам, ако те разположа в еднообразието на дните ми. Ако не ги подредя в зависимост от един кораб, който плава нанякъде. Защото самата поема е празник при условие, че я покориш. Защото храмът е празник, щом те избавя от дребнавите грижи. Ти си страдал през всичките дни от града, който те е смазвал с шумотевицата си. Всекидневно си понасял треската, породена от неотложността да припечелиш хляба, да излекуваш болестите, да разрешиш проблемите, тичайки тук, тичайки там, избухнал в смях тук и в сълзи — там. После идва часът, посветен на мълчанието и блаженството. И ти изкачваш стъпалата, отваряш вратата и вече не съществува нищо друго за теб, освен открито море, съзерцаване на Млечния път, запас от мълчание и победа над практичното, и ти имаше нужда от това като от храна, тъй като си страдал от предметите и вещите, които изобщо не са за тебе. И трябваше да се само постигнеш тук, за да се роди за теб един образ от нещата и да се установи една структура, която да им придаде смисъл през разхвърляните гледки на деня. Ала какво ще правиш в храма ми, ако не беше живял в града, ако не беше се борил, и изкачвал, и страдал, ако не си носил запаса от камъни, с който да се изградиш. Споменах ти за моите воини и любовта. Ако си само любовник, в теб няма никой, който да люби, и жената се прозява пред тебе. Единствен воинът може да люби. Ако ти си само воин, в теб няма никой, който да умре, освен облеченото в метална броня насекомо. Единствено мъжът, който е обичал, може да умре като мъж. И тук няма никакво противоречие, освен в езика. Така плодове и корени имат една и съща обща мярка — дървото.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Цитадела (2 част)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Цитадела (2 част)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Антуан де Сент-Экзюпери - Маленький принц. Цитадель (сборник)
Антуан де Сент-Экзюпери
libcat.ru: книга без обложки
Антуан Сент-Экзюпери
libcat.ru: книга без обложки
Антуан Сент-Экзюпери
libcat.ru: книга без обложки
Антуан де Сент-Екзюпері
Антоан Сент-Екзюпери - Избрани творби
Антоан Сент-Екзюпери
Антуан де Сент-Екзюпері - Маленький принц
Антуан де Сент-Екзюпері
Антуан де Сент-Экзюпери - Цитадель
Антуан де Сент-Экзюпери
Антуан Сент-Экзюпери - Цитадела
Антуан Сент-Экзюпери
Антуан де Сент-Екзюпері - Повне зібрання творів
Антуан де Сент-Екзюпері
Антуан де Сент-Екзюпері - Земля людей (збірник)
Антуан де Сент-Екзюпері
Отзывы о книге «Цитадела (2 част)»

Обсуждение, отзывы о книге «Цитадела (2 част)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x