Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

Тъй че аз, капитанът, бдящ над града, тази нощ трябва да говоря за човека и от създаденото от мен влечение ще се роди качеството на пътуването.

Преди всичко зная, че така няма да стигна до някаква абсолютна истина, доказуема и убедителна за противниците ми, а до едно изображение на могъщ човек, облагодетелствуващо онова, което ми се струва благородно у човека, подчинявайки на този принцип всички останали.

Очевидно е обаче, че не ме интересува да поставям качеството на неговите любовни връзки, стойността на знанията му, топлината на радостите му в зависимост от увеличаването на коремната му обиколка, превръщайки човека в производител и консуматор, въпреки че се стремя да му доставя възможно най-много блага, без в това да има противоречие или хитро извъртане, както и заетите с коремната му обиколка твърдят, че не презират духа му.

Тъй като създаденият от мен образ, ако е силен, ще се развие като семчица и затова главното е да бъде избран. А къде си видял влечение към морето, което да не се превърне в кораб?

Също така ми се струва, че знанията не трябва да вземат превес, понеже едно е да обучаваш, друго — да възпитаваш, и никога не съм заключавал, че качеството на човека почива върху сумата на идеите, а върху качеството на инструмента, даващ възможност да бъдат придобити те.

Защото твоите градивни материали са винаги едни и същи, никой не е за пренебрегване и от същите материали можеш да извлечеш всички лица.

Колкото до тези, които ще упрекнат избраното лице, че е немотивирано и че подчинява хората на произвол, като ги призовава да умрат за завладяването на някой непотребен оазис под предлог, че завоюването е хубаво за тях, ще отговоря, че всяко доказателство е извън обсега на критиката, понеже моето лице може да съществува наред с всички други, също тъй истински, и в крайна сметка ние воюваме заради богове, които са избор на една структура през същите предмети.

И единствено би ни разделило откровението и появата на архангели. Което напомня лош куклен театър, тъй като ако Бог заприлича на мен, за да ми се изяви, той въобще не е Бог, и ако е Бог, духът ми може да го възприеме, но не и сетивата ми. И ако е по силите на духа ми да го възприеме, аз ще го разпозная само по отзвука му върху мен, както става с красотата на храма. И точно както слепият, воден към огъня от дланите си, понеже този огън не му е познат по друго, освен по собственото му задоволство, ще го търся и ще го намеря. (Ако кажа, че след като Бог ме е създал, привличането му ме връща към него.) И виждаш ли кедърът да се развива, това означава, че е потопен в слънчевата светлина, макар че слънцето няма никакъв смисъл за кедъра.

Защото, както казваше единственият истински геометър, моят приятел, струва ми се, че нашите структури приличат на нещо, понеже не може да се намери обяснение за стъпката, която води към тези незнайни кладенци. И ако нарека „бог“ това непознато слънце, което управлява гравитацията на моите стъпки, искам да разчета истината му в резултатността на езика.

Аз, който властвам над града, тази вечер сякаш съм капитан на кораб в морето. Ти мислиш, че интересът, щастието и разумът управляват хората. Но аз отхвърлих интереса, разума и щастието, защото е явно, че ти просто наричаш „интерес“ или „щастие“ това, към което хората се стремят, и аз нямам какво да правя с променящи формата си медузи, а колкото до разума, който върви накъдето поискаш, той ми изглежда като следа по пясъка от нещо, което е над него.

Разумът никога не е водил единствения истински геометър, моя приятел. Разумът пише коментарите, тълкува законите, пише заповедите и от следствие към следствие извлича дървото от семчицата му до деня в който дървото загива, разумът вече е безплоден и ти е потребна друга семчица.

Но аз, който властвам над града и сякаш съм капитан на кораб в морето, аз зная, че единствен духът управлява хората и че властта му над тях е абсолютна. Понеже когато човек е зърнал една структура, написал поемата и пренесъл семчицата в сърцата на хората, тогава интерес, щастие или разум, които ще са изрази в сърцето или сянка върху стената на реалността, стават покорни служители на превръщането на твоята семчица в дърво. И не е в твоя власт да се защитиш от духа. Тъй като ако те поставя на тази планина, а не на другата, как ще отречеш, че градовете и реките са подредени по този начин, а не по друг, щом като това просто е?

Затова ще те заставя да се само осъществиш. И затова съм отговорен — въпреки че спи градът и разчетеш ли човешките дела, ще откриеш в тях само търсене на интерес, на щастие или разумен ход — за истинската му посока под звездите.