Фред Саберхаген - Октагон

Банските в ръката й някак си разваляха нещата, пречеха на това, което ставаше. Каквото и да бе, то не беше стриптийз. А точно обратното.

Като насън, Алекс пристъпи по-близо. Този път се задържа на крака и отново протегна ръка. Тя разбра, че целта му сега е различна и се пресегна към него.

— … не се докосвам до нищо изкуствено… — почти се изгуби гласът на Вера в плисъка на следващата вълна. Алекс усещаше как собственото му тяло започва силно да трепери. Можеше да каже, че водата е студена, но това нямаше значение, не изпитваше субективно неудобство.

— … океанът… толкова голям… понякога и звездите…

Алекс стисна банските на Вера в ръка, а тя се хвърли отново напред и заплува, после пак застана на крака, този път с гръб към него, загледана в невидимия океан. Подчинявайки се на внезапен импулс, той свали собствените си гащета, като си спомни да извади ключа. С него и с двата бански костюма в ръка, Алекс се хвърли под вълните.

Вселена от студена вода, пясък и сол. И той самият. Но скоро усети вопиюща нужда от въздух и когато излезе на повърхността, видя светлината от хотелските стаи и от всички останали сгради над и до плажа. Нямаше как да избяга от изкуствеността. Не беше хвърлил банските, а със сигурност и ключа. Освен това, ако се замислеше, оставаха и пломбите на зъбите му. Повече си струваше да погледне сериозно на хората около огъня на по-малко от сто ярда разстояние. Загърнати в одеялата си, те навярно виждаха двете голи фигури сред вълните — или може би представлението бе останало незабелязано, все пак това беше Калифорния.

Той се приближи до Вера. Стояха един до друг и оставяха пясъка, водата и въздуха да обливат голите им тела. Усещането не бе еротично — то проникваше много по-дълбоко… но във всеки случай започваше да става дяволски студено.

С пръсти, студени като на някое морско чудовище, Вера го хвана за ръката.

— Да излизаме.

Без да вземе банския си костюм, тя тръгна към брега, който пустееше. Дори хората около огъня, завити в своите одеяла, изглеждаха прекалено далеч, за да имат някакво значение. Светещите прозорци пред тях, както и онези от двете им страни, бяха слепи. Сякаш никой на земята нямаше силата да попречи на двама души, които излизаха голи от морето, все още обливани от вълните. Алекс имаше чувството, че ако можеше да хвърли банските и ключа, щеше да събуди за живот още по-могъщи сили.

Като излязоха отново в земния свят, те наметнаха хавлиените си кърпи и бързо се заизкачваха по стълбите. С всяка следваща стъпка се движеха все по-бързо и трепереха по-силно.

Алекс отключи вратата.

— А сега ни трябва горещ душ — каза той и веднага се насочи към банята.

Вера хвърли на пода двата бански костюма, които бе взела от него, докато той отключваше вратата, и включи електрическата печка на стената.

— По-късно — отвърна тя.

Тези две думи го накараха да спре. Алекс се обърна и видя, че е захвърлила настрани влажната кърпа и го чака, изтегната на леглото.

По-късно, рано сутринта, след горещ душ, кратки периоди на сън и много време, прекарано в други занимания, Вера бавно започна да разказва на Алекс за убития си любовник.

— Уил беше сърфист. Около него винаги имаше мокър и мръсен гумен екип. И прекарваше половината от времето си в банята, за да си изрусява косата.

— Звучи така, сякаш не обичаш сърфистите. — Алекс усети колко глухо прозвуча собственият му глас — лицето му беше наполовина заровено във възглавницата. Но в момента нямаше сили да обърне главата си, за да говори ясно. Имаше възможност да се отпусне. Онова нещо в инвалидната количка нямаше да го посети тази нощ. Сега разбираше, че то е било пред вратата му всяка нощ от онази вечер в Албъкърк, независимо дали осъзнаваше, че е приятел на ОКТАГОН, или не. Бе довел Вера тук, за да й осигури своята закрила, а се бе оказало, че и тя го закриляше.

Чудеше се дали и тя го знае. Той протегна ръка под завивките и докосна тялото й. Не беше сигурен до коя част от него се притиска дланта му, но в момента това нямаше значение.

— Струва ми се, че сега знам какво съм харесвала в Уил — каза Вера. Гласът й все още звучеше сравнително слабо. — Просто, че си беше изцяло такъв, какъвто беше. Но не искам да живея отново с човек като него. Не сърфът ми допада. — Тя направи пауза. — Обичам океана.

— Тази вечер се убедих в това.

— Надявах се, че ще разбереш. Не знаех как да ти го обясня предварително, но трябва да правя това от време на време.

Той я стисна леко и усети костта под мускулестата плът. Беше някъде около бедрото й.