Фред Саберхаген - Октагон

— Чудя се, къде ли е сега Айк? — запита се той на глас, когато към десет часа сутринта се смениха на волана. Наближаваха Гила Бенд. — Чудя се, дали се е прибрал у дома си в Албъкърк.

— Не знам. Къде другаде би могъл да отиде?

— Имаш ли някакви колебания, свързани с решението ни? — попита Алекс, когато потеглиха отново, този път с Вера зад волана.

— Не. — Известно време тя караше мълчаливо. — Но малко ме е страх.

— Х-м.

В къщата на Двадесета улица в Лос Аламос само една стая светеше в спускащия се здрач, когато Алекс зави зад ъгъла и мина покрай нея. Стаята на Ханк, помисли си той, като неуверено се помъчи да си спомни вътрешното разположение в дома на Брамагуптра. Пред него беше спряла кола, която се видя на Алекс смътно позната от предишното му посещение. Той направи обратен завой и паркира на улицата до задния двор. Завъртя ключа и двигателят замлъкна с онази особена окончателност, която е задължителна за края на всяко дълго пътуване.

— Искаш ли да изчакаш в колата или ще дойдеш с мен до вратата?

Бяха обсъждали този въпрос по пътя, но не можаха да решат как е по-добре да постъпят.

— Ще дойда с теб — отвърна Вера. — Трябва да изляза и да се поразтъпча малко.

Застанал на малката задна веранда, Алекс почука два пъти, преди Дженифър да отвори вратата. Беше облечена в стара риза и дънки, почти като предишния път — струваше му се толкова отдавна.

Отначало Джен не каза нищо. Но очевидно позна Алекс веднага. Несъмнено го бе познала още преди да отвори вратата, въпреки тъмнината.

— Здравейте, Джен. — Той стоеше и чакаше, а Вера мълчеше до него.

Джен пак не каза нищо. Само вдигна ръка и светна лампата на верандата. После огледа тихата улица по начин, който предполагаше, че навярно очаква някой друг всеки момент. Наблизо бяха паркирани два пикапа, нещо обикновено за всяка улица в Ню Мексико, а също и една-две коли. Съседните къщи светеха. Но изглежда Джен търсеше друго.

Тя обърна пълния си с подозрителност поглед към Алекс.

— Боб Грегъри ли ви праща и този път?

— Не, сега идвам по свое желание. Джен, това е Вера Кейли. И тя е в играта.

— Играта ли?

— Струва ми се, че трябва да знаете коя игра имам предвид.

Може би Джен наистина не знаеше. Очевидно при вида на Алекс беше готова за сериозни действия. Беше готова за неприятности, но споменаването на някаква игра изглежда само я озадачи.

— Тя беше опасна и за Вера — продължи той. — Съжалявам за стария Хенри.

— И двамата съжаляваме — вметна Вера. Тя стоеше със скръстени ръце в бързо застудяващата планинска вечер.

Джен все още стоеше на прага и не правеше никакъв жест, за да ги покани. Гледаше към двама им и очевидно се опитваше да вземе решение.

— Вижте, Джен — каза Алекс, — не знам какво си мислите за мен сега. И дали сте разговаряли с полицията преди няколко дни както и какво са ви казали за мен. Но сметките ми с полицията вече са чисти. — Говореше уверено, като се надяваше наистина да е така. — Не съм наранил никого, Вера — също. Но сме отчаяни.

— Защо?

— За Бога, Джен! Опитваме се да спасим хората от смърт. Защото доколкото зная, вие с Ханк сега може би сте в опасност. Не сте фактически в играта, но и старият Хенри не беше. Случайно Еди Маклорин да е тук в момента?

Споменаването на някаква опасност изглежда не изненада Джен ни най-малко.

— Еди е все още в болницата — отвърна тя.

Вера и Алекс заговориха едновременно, задавайки й един през друг въпроси.

— Блъсна го една кола. По-скоро, фургон.

— Имаше ли шофьор — попита Вера.

Най-после изненадана, Джен погледна към нея, а Алекс, в когото се бе оформила логична теория, погледна към Джен.

По улицата бавно се приближи една местна полицейска кола и мина на няколко метра от тримата, които стояха и разговаряха на верандата. Джен погледна към минаващата кола, усмихна се и махна с ръка.

— Сега ни наглеждат непрекъснато — рече със задоволство тя. После за пореден път започна да проучва лицата на посетителите си и разколебана, не ги покани да влязат.

Поне не ни изгони, помисли си Алекс.

— Вижте — каза той, — ако не ни вярвате достатъчно, че да ни пуснете в къщата, има ли някакво място, където да отидем и да поговорим? Обществено място, ако предпочитате. Може би кафене или нещо подобно. Кажете ни къде ще можете да се срещнете с нас и ние ще отидем там с нашата кола, а вие можете да ни последвате с вашата. Или обратно. Искаме само да обменим информация. Ако желаете да повикате ченгетата, аз ще остана и ще ги почакам. Това обаче, може да докара неприятности на Вера. Те сигурно имат името й в някой проклет списък, в който се твърди, че я издирват за дявол знае какво фантастично престъпление. Така се случва, щом си враг на ОКТАГОН.