Фред Саберхаген - Октагон

— Зная. Струва ми се от това, че съм в една хотелска стая с теб. Имам предвид, отново с жена… но не в този смисъл. Просто, преди няколко дена бях сам с Айрис в онази стая. — Алекс разказа накратко какво се бе случило. — И ти си мислиш, че твоята история е невероятна — завърши той.

— Твоята е по-невероятна — призна Вера, като стана и се протегна. Беше неин ред да се приближи до прозореца и да погледа известно време морето. После се насочи към вратата на спалнята. — Ще облека банския си костюм.

— Искаш да излезеш на плажа сега? Ще ти бъде студено.

— Каза ми го вече. Все едно, ще отида. Можеш да дойдеш и ти, ако искаш. — Прозвуча така, сякаш се надяваше, че той ще се съгласи. Тя отиде в другата стая и затвори вратата, а после отново я отвори за кратко и хвърли новозакупените бански на Алекс в неговата посока.

— Дяволите да ме вземат — измърмори той сам на себе си. Подържа за миг гащетата в ръка, след това ги хвърли на стола и започна да се съблича.

Няколко минути по-късно, по бански, увити в големите, бели хотелски хавлии и с боси крака, те излязоха от апартамента и се спуснаха по дървеното стълбище. Само на няколко крачки надолу от пясъка стърчеше голям камък. Алекс носеше ключа от хотелската стая в ръка — поради някаква причина, която вече не можеше да си спомни, си беше избрал тесни бански без джоб. Вера вървеше половин крачка пред него с хавлия около раменете. Носеше доста консервативен, цял бански костюм.

Лампи нямаше нито на стълбите, нито на плажа. Стъпили на пясъка, те останаха съвсем сами в мрака. На около 80 или 100 метра на север, на плажа пред следващия хотел гореше малък огън и осветяваше човешки сенки, завити в одеяла. Откъм океана духаше студен вятър, а слабият прибой шумеше безспирно. Това е лудост, каза си Алекс. Нямаше намерение да влиза във водата при тази температура. Може би ако просто събереше малко дърва, запалеше огън и седнеше край него…

Вера пусна хавлията си на пясъка точно над мястото, докъдето стигаше най-силната от тихите вълни. После продължи напред и намокри краката си. Може би тя беше действителен член на клуба на моржовете, но пък Алекс не беше. Обичаше да плува в по-хладна вода, отколкото повечето хора, но не чак…

Без да поглежда назад към него, Вера продължаваше напред. Алекс пусна хавлията си на пясъка до нейната и я последва. Изведнъж му бе дошло наум, че може би тя иска да се удави. Макар че нямаше истинско основание да смята… Всъщност, водата не беше чак толкова студена, колкото очакваше.

Той застана до нея и я погледна в лицето. Погледът й беше непроницаем. Навярно нямаше да се дави, но определено имаше нещо друго предвид, освен само да поплува.

След като постоя за миг в дълбоката до глезен морска пяна, Вера тръгна напред. Все още с ключа от стаята в ръка, Алекс закрачи до нея. Следващата вълна стигна до коленете им. След кратък размисъл, Алекс прибра ключа отпред в стегнатите си гащета — ако оцелееше от това плуване, може би утре щеше да си купи нови, които да имат джоб.

Той си помисли, че Вера иска да върви до нея, но очевидно нямаше да спре, дори и да не я последваше. Морското дъно ставаше съвсем постепенно по-дълбоко. Вълните сега бяха малко по-високи и заливаха със студени пръски бедрата и корема. На една крачка пред него, Вера се обърна и го погледна — толкова далеч от светлините на мотела, Алекс не можеше да види изражението на лицето й — а после се хвърли напред, сякаш искаше да плува. Само миг по-късно обаче, тя отново се изправи на крака в дълбоката до кръста вода.

Като залиташе от ледените вълни, Алекс в края на краищата също се отпусна във водата, достатъчно, за да се намокри целият. В устата си усети солен вкус и си помисли за питие с кубчета лед. С усилие се изправи отново и направи опит да се отдръпне от една вълна, която влечеше пясъка изпод петите му.

Когато вълните не ги заливаха, водата все още стигаше само до кръста им.

— Това е нещо, което трябва да направя — стори му се, че казва тихо Вера, сред спокойния шум на вълните. С вдигнати зад гърба ръце, тя се опитваше да направи нещо. Алекс разбра, че разкопчаваше банския си костюм. Започваше да го съблича.

— Какво… — пристъпи към нея с протегнати напред ръце и при следващата вълна, която напълни устата му със сол, отново загуби равновесие. За миг си помисли, че Вера се приготвя да се самоубие.

— Не, не ме докосвай сега — чу я да казва спокойно тя, когато ушите му за пореден път се показаха над водата. С бързо, опитно движение, тя вече беше съблякла банските си напълно и ги стискаше в ръка. Мократа й коса висеше по врата и раменете. Беше съвсем гола. Той видя едрите гърди, широките кръгове около зърната, тъмните косми под мишниците, както и тези още по-надолу добре изложени на показ сега, когато силните й бедра стояха леко разтворени, за да устоят на ударите на вълните. Някаква отнесена част от ума му забеляза, че цялото й тяло е почерняло — сигурно се печеше гола.