Фред Саберхаген - Октагон

— Предполагам, че след като баща ви го няма, трябва да съобщя на вас. — Той млъкна и започна да диша дълбоко, като че ли се приготвяше за физически упражнения. — Преди малко ходих да поогледам навън — долу, до железопътната линия. Правя това периодично.

— Чудех се защо си облечен така. И какво разкри разузнаването ти?

— Там, долу има мъртвец. — Алби направи нова пауза. С облекчение видя, че момичето не загуби самообладание. И в същото време малко се изненада и притесни, че Карълайн приема новината толкова хладнокръвно. Може би знаеше нещо, което му бе неизвестно.

Той продължи да разказва с подробности за експедицията си.

— Проблемът е — заключи накрая Алби, — че не мога да съобщя за този мъртвец в полицията. Те ще поискат да разберат какво, по дяволите, съм правил там и няма как да им дам основателен отговор.

— Разбирам проблема ти. — Дори мъртвецът да не бе толкова голям шок за Карълайн, Алби виждаше, че тя постепенно започва да осъзнава фактите — лицето й пребледняваше. — Е — прибави тя, — предлагам, просто да не съобщаваме нищо.

— И аз мисля така — съгласи се Алби. — Обаче, можем да направим нещо и сами. Защото, казвам ви, тревожи ме малко въпросът, как точно е бил убит онзи мъж.

— Какво имаш предвид?

— Съмнявам се, че просто е паднал от товарния вагон или нещо подобно и е строшил главата си по начина, по който изглеждаше. Възможно е да е имало някаква глупава схватка — скитниците често се забъркват в такива неща. Някой да го е ударил и да му е откраднал бутилката с вино — не мога да бъда сигурен. Но, както ви казах, там са и онези два товарни вагона, а и кутията на стълба. Подозрително е.

Все още бледа, но без да губи самообладание, Карълайн го слушаше замислено и това предизвика у Алби усещането, че е постъпил правилно, като й е описал положението.

— Не казвай още на никой друг за това — реши тя, когато той свърши с разказа си. — Дори на Джорджина. Каквото и да става там долу… какво, според теб, става наистина?

— Не знам. Просто ми плащат да съм подозрителен.

— Да. — Карълайн погледна за миг овесените си ядки. — Можеш ли да засилиш малко защитните съоръжения, само в случай, че от тази посока се появят някакви натрапници?

— Да, мога да предприема някои мерки. Да подготвя роботите за сериозни неприятности… Искате ли да го направя? — Робърт Грегъри винаги го бе възпирал.

Карълайн го погледна замислено.

— Ами, предполагам… да, направи го. — Внезапно бе придобила решителност.

— Добре. Иска ми се да имахме повече хора за охрана… всъщност, сме само двамата със Сам. — Сам беше професионален дресьор на кучета, който прекарваше по няколко часа на ден в имението.

— Не мисля, че Сам наистина влиза в сметката. Ти си единственият истински страж, с който разполагаме тук, Алби — нямам намерение да те наричам г-н Пиърсън. И искам да знаеш, че оценяваме високо това.

— Разбира се. Благодаря — неочаквано се засрами Алби.

В Чикаго бе малко по-късно сутринта и отец Фред Рийман преглеждаше сутрешната поща на бюрото си с втора чаша кафе в ръка. Остави за накрая онова, което изглеждаше най-интересно — новия си ход в играта, току-що получен от компанията „Берсерки“.

Когато дойде и неговият ред, той разряза плика и извади съдържанието му. Пренебрегвайки засега дипломатическите писма и останалите обикновени съобщения, отец Фред разгъна компютърната разпечатка и жадно я прочете. Изглежда нещата вървяха добре. Единият от противниците му изобщо не бе предприел нищо — очевидно пропуснал хода си или може би напълно отпаднал от играта.

В най-долния край на листа погледът на отец Фред попадна на нещо, което го изненада:

АРХАНГЕЛ, УЧАСТИЕТО ВИ НЕОТЛОЖНО В КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ИГРИТЕ ЛОС АНДЖЕЛИС ХОТЕЛ „ГУАМС“ 28–30 АПРИЛ. „СТАРУЕБ“ Х-430 КРАЯТ БЛИЗЪК.

Имаше и подпис или нещо, което изглежда трябваше да е подпис два реда под съобщението. Само една дума: ОКТАГОН.

Трябва да е някаква реклама, помисли си свещеникът. Но в такъв случай, не би трябвало да я слагат при ходовете от играта. Следващия път, когато пишеше до компанията за нещо, щеше да отбележи, че възразява срещу това.

Едва ли можеше да е нещо друго, освен реклама за конференцията… Но подписана от един от играчите? Той знаеше, че ОКТАГОН е само дванайсетгодишен и едва ли е на възраст, за да организира или съдейства на конференцията.

ОКТАГОН беше играчът, за когото разпитваше АГРАВАН, когато го посети. Някаква невероятна, съчинена история. Известно време отец Фред си бе мислил, че младежът може наистина да е неуравновесен. Но всичко това беше, разбира се, само трик, опит да разбере дали ОКТАГОН И АРХАНГЕЛ са наистина врагове или съюзници. И отец Фред беше отговорил като играч — бе потвърдил измамата. Някои участници като АГРАВАН очевидно не се спираха пред нищо, за да разнищят нещата…