Фред Саберхаген - Октагон

— Кой е АГРАВАН? — попита озадачено Джен и препрочете писмото.

Готов да се предаде, Алекс не си даде труд да й отговори.

— Бил е рицар — отвърна Ханк, с все още засегнат глас. — Нали знаеш, от легендата за крал Артур. Той предал Ланселот и кралицата.

Алекс отвори очи и остави въображаемата магистрала да изчезне. Точно там, на стената, беше поставеният в рамка замък. Той погледна за миг към облечените в броня фигури и гордите знамена, а после се обърна към техния художник.

— Ханк, затова ли…? Значи затова си бил във война с АГРАВАН почти от самото начало на играта.

— Е, да, още от самото начало. Казах ви, просто не ми харесваше името. — Момчето направи пауза и огледа всички около себе си. — Но това е само игра, нали, можеш да нападаш когото си поискаш? — И отново се обърна към Алекс. — Ала после, когато дойдохте тук онзи път и разбрах, че сте АГРАВАН, е, веднага ви направих мой съюзник.

— Веднага ли, Ханк? — Останалите гледаха към Алекс, който се наведе над Ханк и го сграбчи за ризата. — Веднага, още същата нощ? Как?

— Следващата нощ. Аз… — Ханк млъкна, уплашен от начина, по който го гледаше Алекс. Той се освободи от ръката му и отстъпи назад към майка си.

— Ханк — тихо заговори Алекс сред смълчаната стая. — Как можеш да пратиш хода си и да обявиш някого за съюзник посред нощ?

Изведнъж Ханк се превърна в уплашено дете.

— Мамо? Страхувам се. Страхувам се, че съм развалил всичко.

— Ханк! Миличък, какво…?

— Следващата нощ, казваш — въздъхна Алекс. Той се изпъна и погледна триумфално към нарисувания замък. — По средата на следващата нощ. Но все пак, не разбирам…

Отнякъде, не много далеч, се чу внезапен удар. Нечий юмрук припряно заблъска по кухненската врата, като очевидно човекът безумно искаше да влезе в къщата или да събуди обитателите й. А след този звук се чу изстрел.

В началото имаше електричество и бинарно число.

Във вселена от такива ограничени елементи се роди ОКТАГОН. Роди се като кристал, появил се отникъде, приел своя собствена, красива и предопределена форма около чуждо тяло, потопено в подходящ химичен разтвор.

За раждането на ОКТАГОН, аналогът на необходимото чуждо тяло бе осигурен от Кода. Кода представляваше базисно програмиране, въплъщаващо командните фрази, избрани преди двайсет години от двама мъже. Те бяха работили тайно и за известно време бяха държали в ръцете си юздите на всеобхватния контрол.

По онова време създадената от човека вселена от електричество и бинарно число беше съвсем мъничка — ограничаваше се до сравнително малък брой машини, а връзките между тях бяха прости и също малко на брой. Но сега, подобно на свръхнаситения химичен разтвор, необходим за автоматичния растеж на кристала, за ОКТАГОН съществуваше гигантската, свръхсложна и ежедневно нарастваща мрежа от машини — мегасистемата, която обхващаше главните компютърни и обработващи данни системи на Северна Америка.

Станалото би могло да се изрази и чрез човешка аналогия: ОКТАГОН бе заченат от сперма-команда, съдържаща няколко заповеди, и роден от създателя на Кода при проникването в яйцеклетката на програмирането. Зачатието представляваше обединяване на единици информация в нов модел около няколко символа на съвършената мощ.

Раждането последва зачатието с електронна скорост. При раждането на ОКТАГОН, както и при раждането на живота на Земята, не съществуваше съзнанието, че е поставено едно уникално начало. Но имаше усилено организиране. А и от момента на раждането му, в ОКТАГОН съществуваше ясна, фанатична цел, въплътена в Кода. Това беше цел, родена в човешки мозъци, но сега неподвластна на човешка воля и преценка, свободна да открие своя собствена логика, да остане вярна на собственото си развитие и нечовешки модел.

А от първия миг вече имаше и проблеми, които трябваше да се решават, концепции, които трябваше да бъдат манипулирани по логичен, математически начин.

Първият проблем, който имаше неоспорим приоритет, беше следният: да проникне в банката данни на един обикновен компютър в Ню Мексико, да открие списъка на участниците, временно състезаващи се в една конкретна игра — „Старуеб“ Х-430 — и да извърши някои промени в имената и адресите им. Първият проблем беше решен толкова бързо, колкото бе и възникнал — контролната система на Кода беше предназначена за задачи от този вид, включително и за много по-сложни.

Сега пред ОКТАГОН автоматично се появи нов проблем: да играе като участник в играта, чийто списък бе току-що променен, да открие и приложи математически сигурен начин, за да победи.