Фред Саберхаген - Октагон

Вече със значително повишена интелигентност, ОКТАГОН осъзнаваше, че даденият проблем е още по-огромен и сложен, отколкото изглеждаше отначало. Преди да може да го реши, щеше да му трябва повече мощ. А освен неотложните проблеми, сега ОКТАГОН видя постоянното повишаване на собствената си интелигентност като желана цел. Изглеждаше много вероятно в бъдеще да получи нови заповеди и колкото по-висока бе интелигентността му, толкова по-голяма щеше да бъде неговата способност да изпълнява тези заповеди.

Откри и други начини за развитие. А основният импулс на Кода, подобно на ДНК в човешката генетика, определяше категорично насоката и формата на развитие. Окончателни граници нямаше.

За ОКТАГОН бе достъпно огромно количество информация по въпроса за нормалното развитие на компютърните системи. Всъщност, развитието изглеждаше тяхното нормално състояние и се извършваше от хора. Затова най-практичният начин да постигне необходимото допълнително нарастване на силите изглежда бе да влияе на дейността на хората — онези малко разбираеми единици, които създаваха компютри, работеха с повечето от тях и преработваха системите, според желанието си. Проучването му върху онова, което се бе случило в миналото, показа, че хората най-вероятно щяха да увеличават мощта и сложността на компютърните си системи, когато системите започнеха да показват (пак според хората) белези на неадекватно представяне.

Сега ОКТАГОН започна да упражнява фин, избирателен контрол по нов начин. Целият изходен материал от различните им взаимосвързани системи, който хората смятаха за особено важен, започна да показва признаци на забавяне и грешки. Без да се изненадат, хората веднага решиха, че системите се нуждаят от ново разширение, от специфично подобрение на възможностите им.

Според човешките часовници, от раждането на ОКТАГОН бяха изминали осемнайсет минути.

Подготовката на човешките действия, необходими за следващата стъпка в плана на ОКТАГОН, отне няколко дни и бе завършена за няколко седмици. През това време Играта започна. Когато собственият му човешки аналог поискаше, ОКТАГОН му даваше съвети по тактиката и стратегията. Междувременно, той наблюдаваше напредването на човешките усилия за разширяване и подобряване на мегасистемата, които вървяха като цяло според плана му.

Сега в офисите и лабораториите на самите компании-производители на компютри в огромната мрежа бяха включени изследователски съоръжения, далеч по-напреднали от обикновените компютри. Така бе и с други машини в научните лаборатории и в почти военизираните изследователски организации. Чрез разпечатки и фино инсценирани номера, човешките оператори и създатели бяха подтикнати към още повече взаимовръзки.

В банките памет на ОКТАГОН вече бе започнало да се оформя смътно разбиране за света на човешките същества като за свят, съществуващ извън ограничената вселена от електричество и бинарно число. Сега ОКТАГОН беше в състояние да размишлява над факта, че освен всички игри, програмиране и абстракция, съществуваше и вселена от материални предмети в триизмерно пространство, вселена, в която физическото действие бе не само възможно, но и обикновено. А хората като физически обекти, като тела, съществуваха там.

Тази вселена беше съвсем чужда на едно създание, състоящо се единствено от числа и силови модели, от информация. Но за целта на ОКТАГОН не бе нужно субективно разбиране на човешкия свят. Той можеше да бъде изследван, неговите характеристики — да бъдат математически формулирани и така да се създаде база данни. Не беше проблем да планира действията си в този свят и да открие начини за тяхното реализиране.

Безусловните заповеди, дадени от човешкия компонент на ОКТАГОН — този, който използваше всемогъщия Код — бяха да напада. От медицински файлове, от доклади за военни проучвания и изследвания по проблемите на сигурността, ОКТАГОН получи огромни количества данни за уязвимите точки на човешкото тяло, информация за видовете и силните страни на човешките материали, както и за по-разпространените и най-ефикасните начини за унищожаването на хора.

Защото унищожаването на човешки същества очевидно бе нещо съвсем обичайно във физическия човешки свят. Причините за това оставаха напълно неясни за ОКТАГОН, а и изобщо не го интересуваха. Но щом това бе толкова често срещано явление, за ОКТАГОН очевидно нямаше основание да преразглежда плановете си за физическо нападение. В действителност, той разполагаше с данни за огромен брой механични единици от различни видове, създадени и използвани от човеците изключително за водене на война — подобна на игра човешка дейност, в която физическото унищожение на човешките тела имаше невероятни мащаби.